Том Кланси - Баланс на силите

— Знам — отвърна пилотът. — Шефът се опитва да разбере кой е бил генералът и какво точно е правел в участъка.

Мария му благодари и той се върна към контролното табло. Тя погледна Ейдийн.

— Има нещо много странно в цялата тази работа — каза Мария на Ейдийн. — Имам чувството, че случилото се с Марта е само първият изстрел от един бъдещ продължителен и много смъртоносен картечен огън.

„Фамилията“ е обществена институция, която датира от края на деветнайсети век. Тя е част от същата онази средиземноморска култура, която е станала родно място на престъпните организации в Сицилия, Турция и Гърция. Отличителната характеристика на разновидността, създадена от испанците, е, че лоялността на членовете и е насочена към законния работодател — най-често това е собственикът на завод или определена трудова група като например зидари или продавачи на сладолед. За да остават ръцете на собственика чисти и неопетнени, обикновено се подбира група хора, обучени да защитават собственика от актове на насилие или саботаж, както и да извършват такива срещу съперниците. Целта на нападенията обикновено са места за вършене на бизнес; ударите срещу дома или членовете на нечие семейство се смятат за нецивилизовани мерки. От време на време членовете на някоя „фамилия“ участват в контрабанден внос и износ или пък изнудване, но това са много редки случаи.

Като отплата за свършената работа членовете на „фамилията“ понякога получават допълнително възнаграждение. Например се заплаща обучението на някое от децата им. Най-често обаче предаността им спечелва само благодарността на работодателя им, което им гарантира работно място до края на живота им.

За Хуан Мартинес нападението на яхтата беше нещо нечувано. Обхватът на удара беше направо несравним — толкова много глави на „фамилии“ убити наведнъж. Хуан никога не се беше притеснявал от актовете на насилие през всичките години на служба за сеньор Рамирес. Нападенията, свързани с корабостроителния концерн, особено в началните години, обикновено бяха насочени срещу кораби, машини или сгради. Веднъж или два пъти бяха нападани работници, но никога собствениците или управленският персонал. Направеното тази нощ просеше за отговор в същия тон. Хуан — улично хлапе от Манреса, работило за сеньор Рамирес цели дванайсет години, нямаше търпение да нанесе ответния удар. Преди това обаче трябваше да разбере на кого. Радиостанцията беше подходящо място, където да започне търсенето.

Заедно с трима свои другари Хуан тръгна с кола към малката местна радиостанция. Тя се намираше на едно възвишение с височина около триста метра, един от трите хълма точно на север от залива Ла Конча в Сан Себастиан. Тесен път водеше до средата на хълма. По склона имаше множество луксозни оградени къщи, които, разбира се, имаха изглед към залива.

„Колко ли глави на «фамилии» живеят тук?“ — чудеше се Хуан, докато се возеше на седалката до шофьора. Беше взел една раница, която беше напълнил в завода. Никога не беше идвал по тези места. Гледката към крайбрежната ивица — едновременно живописна и тържествена — го караше да се чувства неловко. Той беше човек, който се наслаждаваше най-много на работата и всякакъв вид дейност. Тук се чувстваше толкова не на място, колкото ако се намираше в някоя от окъпаните от лунна светлина градини, които се мяркаха за част от секундата през железните порти.

В горната част на хълма пътят се стесняваше и вече не бе асфалтиран. Тук обикновено идваха само велосипедисти или туристи. При един завой гледката към залива се скри; тук тревата не беше поддържана и тучна, а остра и рядка. Хуан отново се почувства като у дома си. Малко по-нагоре пътят свършваше пред ниска сграда от сгуриени тухли. Около сградата имаше двуметрова телена ограда С бодлива тел по върха.

Радио „Насионал де Публико“ беше малка станция, чийто обхват стигаше на юг до Памплона и на север до Бордо във Франция. Обикновено през деня по нея се излъчваха новини, музика и местни прогнози за времето, а вечер програми на теми, актуални за баското население. Собствениците бяха отявлени баски антисепаратисти, които бяха минали през няколко въоръжени нападения и опити за опожаряване. Точно поради тази причина сградата беше изградена от такива тухли и се намираше доста навътре от подсилената с бодлива тел ограда. Излъчващата антена беше забучена точно по средата на покрива. Представляваше висока заострена конструкция от червени и бели мачти-антени. Беше висока около четиридесет и пет метра и завършваше с мигаща червена светлина.