Том Кланси - Баланс на силите

— Просто един кастилски план.

— Позволете ми да се присъединя към вас — каза Серадор тревожно. — Аз съм баск. Онези другите — каталунците — въобще не искаха да участвам в техния план. Бях им удобен заради служебното си положение. Бях просто изпълнител. Вземете ме да работя с вас.

— За вас няма място в нашия план — хладно каза генералът.

— Трябва да се намери. Имам много добри връзки. Аз съм влиятелен човек.

Амадори се изправи, подръпна куртката си, кимна към касетофона и каза само:

— Бяхте.

Серадор усети, че се изпотява. Нерешително посегна и включи касетофона.

— Ами шофьорът в Мадрид? — чу се глас. Приличаше на Карлос Саура, шефа на „Банко Модерно“. — Той също ли ще напусне Испания?

— Не. Шофьорът работи за Серадор. — Това вече беше Естебан Рамирес, копелето гадно. Серадор послуша още няколко секунди как гласовете на записа разговарят за колата и за това, че депутатът е баск. Един амбициозен баск, който е готов да направи всичко, за да прокара каузата си и да се издигне.

„Тъп небрежен негодник“ — помисли си Серадор, спря касетофона и сплете пръсти. Вдигна поглед към Амадори и каза:

— Това не е нищо. Не виждате ли? Целта на записа е да ме дискредитира заради произхода ми. Това си е чисто изнудване.

— Говорещите не са знаели, че разговорът им се записва — осведоми го Амадори. — А шофьорът ви вече призна всичко в замяна на имунитет срещу съдебно преследване.

— Значи лъже — рече Серадор презрително. Някаква буца заседна в гърлото му. Преглътна я. — Аз все още имам силен и предан електорат. Ще се оправя.

Усмивката отново заигра по устните на Амадори.

— Не, няма да се оправите.

— Вие сте свиня! — избухна Серадор. — За кого се мислите? — Това си беше нападка, а не въпрос. — Водите ме тук посред нощ и ме карате да слушам някакъв си съмнителен запис. След това ме наричате държавен изменник. Ще се боря за живота си и честта си. Вие няма да спечелите в тази схватка.

Амадори се ухили самодоволно.

— Та аз вече спечелих. — И той отстъпи назад, извади собствения си пистолет, протегна ръка и го насочи право в челото на Серадор.

— За какво говорите? — попита Серадор. Стомахът му се беше свил. По челото му блестеше пот.

— Вие взехте пистолета от мен — обясни Амадори. — Заплашихте ме с него.

— Какво?! — Серадор погледна оръжието и едва сега си даде сметка защо са го довели тук.

Знаеше, че може да излезе съвсем спокойно с аргументите, че каталунците са го натопили нарочно. Че са подкупили шофьора му да свидетелства против него. Ако получеше възможност да се защитава, можеше да успее да убеди всички, че няма нищо общо с убийството на американката. С помощта на достатъчно обигран адвокат можеше да убеди съда, че са му направили капан. Че става въпрос за опит да бъдат настроени хората против него и поддръжниците му баски. В края на краищата Рамирес и останалите бяха мъртви и нямаше да могат да се защитават.

Амадори обаче не искаше да се стигне до това. Той искаше Серадор да бъде приет такъв, какъвто си беше в действителност: един баск, съюзил се с каталунците, за да свали правителството на Испания. За плана си Амадори имаше нужда от един баск — държавен изменник.

— Чакайте… моля ви — каза Серадор.

Ужасеният поглед на депутата се насочи към оръжието на масата. Беше го докоснал. На генерала му трябваше точно това. Отпечатъците му върху проклетото…

Генералът дръпна спусъка.

Серадор политна назад и се строполи на пода. Още преди ехото от изстрела да е заглъхнало, Амадори взе пистолета от масата, сложи пълнител и пусна оръжието на пода до мъртвия Серадор. Остана неподвижен за момент, вторачил се в червения ореол, който се оформяше под главата на депутата.

След минута в стаята нахлуха хора.

— Какво стана? — попита един възпълничък полицейски инспектор.

Амадори прибра пистолета си в кобура и хладно отговори:

— Депутатът измъкна пистолета ми. — И посочи оръжието на пода. — Заплаши ме, че ще ме вземе за заложник.

Инспекторът погледна убития, после Амадори.

— Ще се наложи да направим разследване по случая, сеньор.

Лицето на Амадори остана съвсем безизразно.

— Къде можем да ви открием за… разпит? — попита инспекторът.

— Тук — отвърна Амадори. — В Мадрид. В щаба ми.

Суарес се обърна към мъжете зад себе си.

— Сержант Бланко. Обадете се на комисаря и му съобщете за случилото се. Кажете му, че чакам нареждания. Хората му да се погрижат за медиите. Сержант Себарес. Уведомете съдебния следовател. Предайте му да дойде да се погрижи за тялото.