Том Кланси - Баланс на силите

Мъжете в стаята поклатиха глави. Худ им благодари и се уговориха да се срещнат отново в шест и половина, точно преди да започне нощната смяна. Въпреки че дневният екип официално оставаше водещ, докато се намираше на територията на центъра, присъствието на нощното подкрепление му позволяваше да си почива от време на време, ако се наложеше да остане на работа до късно през нощта. Худ усещаше, че е длъжен да остане на работа, докато нещата се стабилизират или пък толкова излязат от контрол, че опитите за справяне с кризата отстъпят пред открити военни действия.

„Длъжен съм“ — помисли той. Всеки си имаше своя представа за това какво означават професионалните му задължения или пък на кого трябва да бъде предан. За Худ основният аргумент беше, че дължи това на страната си. Беше живял с тази мисъл, откакто за първи път беше видял как Дейви Крокет умира в Аламо в едно телевизионно предаване на Уолт Дисни. Беше живял с тази мисъл и докато наблюдаваше по телевизията как астронавтите излитат в открития космос по проекта „Меркурий“, проекта „Джемини“ и проекта „Аполо“. Без хора, готови на подобна преданост и саможертва, нацията щеше да бъде обречена. А без осигурена и процъфтяваща нация децата нямаше да имат никакво бъдеще.

Въпросът не беше да успее да убеди Шарън в това. Тя беше много, много умна жена. Въпросът беше да я убеди, че за него е важна собствената му саможертва.

Не можеше да остави нещата така. И макар да знаеше, че това, което прави, не е най-правилното, взе слушалката и набра домашния си телефонен номер.

Малките очички на Изидро Серадор приличаха на студени мъниста.

Депутатът беше нервен и сърдит. Не знаеше защо са го довели в полицейския участък и нямаше ни най-малка представа какво го очаква. Дали подозираха, че има някаква връзка между него и смъртта на американската туристка? Единствените хора, които знаеха за това, бяха Естебан Рамирес и съратниците му. Но ако те го бяха издали на полицията, той веднага можеше да издаде тях. В това нямаше никаква логика.

Серадор не познаваше пристигналите. От нашивките по ръкавите на кафявите им униформи се досети, че единият е армейски генерал, а другият — генерал-майор. По мургавия тен, тъмната коса, хлътналите черни очи и жилавото тяло на армейския генерал разбра, че е с кастилски произход.

Армейският генерал се приближи и Серадор можа да прочете белите буквички върху черното етикетче, прикрепено към горния му джоб: Амадори.

Амадори вдигна облечената си в бяла ръкавица ръка и без въобще да се обръща, направи рязък жест към генерал-майора. Той сложи на масата един касетофон и излезе от стаята.

Серадор вдигна поглед към Амадори. Не можеше да прочете нищо по изражението на генерала. Лицето му беше неподвижно и хладно. Чисто формални черти — като ръбовете на униформата му.

— Арестуван ли съм? — попита Серадор.

— Не, не сте. — Гласът и жестовете на Амадори бяха някак непоклатими — също като сухото му лице, като безупречно изгладената му униформа, като здравата скърцаща кожа на новите му ботуши и двата му кобура.

— Тогава ще ми обясните ли какво става? — запита вече малко по-смело Серадор. — Какво прави един армейски генерал в полицейския участък? И какво е това? — Той посочи презрително стаята. — На разпит ли ще бъда подложен? Очаквате да ви дам някаква важна информация ли?

— Не — отвърна Амадори. — Очаквам да чуете нещо.

— Какво?

— Един запис, който беше пуснат по радиото преди малко. — Амадори се приближи към масата. — Когато чуете целия запис, имате две възможности: или да излезете оттук, или да използвате това. — Той извади единия си пистолет и го подхвърли някак нехайно на Серадор. Депутатът го хвана по рефлекс, забеляза, че няма пълнител, и го сложи на масата между двамата.

— Да използвам това? — възкликна Серадор. — Да не сте луд?

— Чуйте записа — повтори Амадори. — Докато го правите обаче трябва да знаете, че хората, които чувате там, са последвали американската дипломатка в отвъдното. Очевидно е много опасно да ви познава човек, депутат Серадор. — Амадори пристъпи съвсем близо до него и за първи път се усмихна. После се наведе и заговори с глас, който не беше по-силен от шепот. — Помнете и следното, докато слушате: вашият опит да свалите правителството на Испания се провали. Моят обаче няма да се провали.

— Вашият? — каза Серадор враждебно.

Усмивката на Амадори стана още по-широка.