Том Кланси - Дъга Шест

— Боже мой! — промърмори майор Питър Ковингтън. — Да, сър, нека тази работа я поема аз. — Той стана и се запъти към помещението на взвода си. — Внимание, имаме работа. Пригответе се веднага.

Членовете на Екип 1 се отправиха към шкафовете си. Ситуацията не приличаше на упражнение, но се държаха все едно, че е такова. Главен механик Майк Чин се приготви първи и се приближи до шефа си, който тъкмо си навличаше бронежилетката.

— Какво става, шкипер?

— ИРА-И, местната болница, държат жените на Кларк и Динг за заложници.

— Как така? — попита Чин невярващо.

— Добре ме чу, Майк.

— О, мамка му! Ясно. — Чин бързо се върна във взводното. — Хора, действайте. Не е никакво шибано учение.

Малой тичаше към своя „Найт Хоук“. Сержант Нанс вече беше там, измъкваше предпазните червени планки от местата им и ги вдигаше към пилота, за да потвърди, че всички са на мястото си.

— Давай да стартираме, лейтенант.

— Включвам едно — отвърна Харисън, докато сержант Нанс се качваше на борда и затягаше предпазния колан.

Малой потвърди информацията, докато следеше включването на контролните уреди пред себе си. После отново включи радиото:

— Команда, тук Мечо, въртим и палим. Какво искате да направим, край.

— Мечо, тук Пет — отвърна гласът на Стенли, за изненада на Малой. — Издигай и обиколи над местната болница. Това е мястото на текущия инцидент.

— Повтори, Пет, край.

— Мечо, имаме субекти, които държат местната болница. Хванали са госпожа Кларк и госпожа Чавес за заложници. Идентифицирали са и двете по име. Имаш заповед да излетиш и да обиколиш над болницата.

— Прието, разбрах. Мечо излита веднага. — Лявата му ръка натисна стартовия лост и „Сикорски“ се заиздига към небето.

— Добре ли чух? — попита Харисън.

— Би трябвало. Мамка му! — отбеляза флотският.

„Някой е хванал тигъра за топките“ — помисли си Малой. Погледна надолу и видя два камиона, излизащи на скорост от базата в същата посока като него. Сигурно бяха Екип 1 на Ковингтън. Замисли се малко, след което издигна „Найт Хоук“ на 1200 метра, обади се в центъра за контрол на полетите да им каже какво прави и получи транспондерен код, за да могат да го следят добре.

Долу вече се виждаха четири полицейски коли, които блокираха достъпа към паркинга пред болницата, но без да правят нищо друго, забеляза Попов през бинокъла. Полицаите просто гледаха, застанали до колите си. Двама бяха извадили револверите си, но ги държаха насочени към земята.

В единия от камионите Ковингтън обмисляше информацията, която беше получил. В другия същото правеше Чин. Бойците бяха шокирани — винаги досега бяха смятали, че собствените им семейства са имунизирани от подобна заплаха, защото никой никога не беше се оказвал толкова глупав, че да се замеси в подобно нещо. Човек може да се доближи до клетката на лъва и да го подразни с пръчка, но не и когато между него и звяра няма решетки. А и никога не бива да посягаш на малките на лъва, нали? Не и ако искаш да останеш жив до призори. За всички тях това беше едно семейство. Да се нападне жената на командира на ДЪГА беше шамар в лицето им, проява на невъобразима арогантност — а пък жената на Чавес беше бременна. Тя представляваше два невинни живота, и двата принадлежащи на един от хората, с когото се упражняваха всяка сутрин и с когото изпиваха по някоя халба вечер, приятел и близък колега, един от екипа. Всички бяха включили радиостанциите си и седяха мълчаливо, с изправени гърбове, стиснали оръжията си.

— Aл, ще трябва да оставя на теб да водиш операцията — заяви Джон. В стаята бяха също доктор Белоу и Бил Тоуни.

— Разбирам, Джон. Знаеш колко добри са Питър и екипът му.

Дълга въздишка.

— Даа. — Нямаше какво друго да каже в момента. Стенли се обърна към останалите.

— Бил?

— Използвали са правилното кодово име. „Патрик Кейси“ е известно на пресата. Това име го използват, за да ни кажат, че операцията им е реална… обикновено се използва при бомбени заплахи и други такива. Пол?

— Идентифицирането на жена ти и дъщеря ти — обърна се доктор Белоу към Кларк — е пряко предизвикателство към нас. Казват ни, че знаят за ДЪГА, че знаят кои сме ние и, разбира се, кой си ти, Джон. Обявяват, че са добре подготвени и че са готови да стигнат до края. — Психиатърът поклати глава. — Но ако наистина са от ИРА-И, това означава, че са католици. Това мога да го използвам. Предлагам да отида и да установя контакт с тях.

Тим Нунън вече беше в личната си кола, с тактическото си оборудване на задната седалка. В района на Херефорд имаше два ретранслатора за клетъчна връзка и той беше ходил и при двата, докато изпробваше софтуера за прекъсване на връзки. Подкара колата към по-далечния. Съоръжението беше съвсем типично — обичайната кула, оградена с подвижна контролна апаратура, инсталирана в нещо като камион — тук го наричаха „каравана“. До караваната беше спряла кола. Нунън спря до оградата, изскочи навън, без да си прави труда да затваря вратата, и след секунда отвори вратата на караваната.