Том Кланси - Дъга Шест

Дмитрий Аркадиевич седеше неподвижно и наблюдаваше полицая. Мъжът се затича до колата си, бръкна вътре и измъкна радиомикрофона. Попов не можеше да чуе какво казва, но пък и нямаше нужда да чува.

— Хванахме ги, Шон — докладва О’Нийл.

Грейди оцени информацията, натисна бутона за край и набра скоростно клетъчния телефон на Питър Вари.

— Да?

— Тимъти ги е хванал. Ситуацията, изглежда, е под контрол.

— Окей. — И неговия клетъчен се изключи.

После Шон набра друг номер.

— Ало, тук е Патрик Кейси. В момента държим като заложници доктор Чавес и сестра Кларк, заедно с много други. Ще освободим заложниците, ако се изпълнят нашите искания. Ако не се изпълнят, ще се наложи да убиваме заложници дотогава, докато не осъзнаете грешката си. Настояваме да освободите всички политически затворници, държани в затворите „Олбъни“ и „Паркхърст“ на остров Райт. Когато бъдат освободени и бъде показано, че са освободени по телевизията, ще напуснем този район. Разбрахте ли?

— Да, разбирам — отвърна дежурният сержант.

Не разбираше, но беше записал на касета това обаждане и щеше да предаде информацията на някой, който щеше да разбере.

Обаждането на полицейското радио от отбивката на пътя предизвика по-голяма реакция от телефонното обаждане на Грейди, особено при доклада, че току-що са стреляли срещу полицай и че той вероятно е убит. Първата реакция на началника на местния полицейски участък беше да призове всички свои мобилни единици към района на болницата. Само около половината от хората му бяха с огнестрелно оръжие, предимно револвери „Смит и Уесън“ — съвсем недостатъчни, за да се противопоставят на автоматичните оръжия, за които беше съобщено. Смъртта на полицая се установи, след като един офицер, паркирал недалече от болницата, не успя да се свърже с него въпреки настойчивите призиви по радиото.

Всеки полицейски участък по света има предварително разработени разчети за действие за най-различни спешни случаи. Този разполагаше с папка, озаглавена „Тероризъм“, и началникът я издърпа, въпреки че помнеше съдържанието й наизуст, просто за да се увери, че не е забравил нещо. Свръхспешният номер го свърза с отдел във Вътрешно министерство и той докладва малкото, което знаеше, на дежурния там, добавяйки, че събира допълнителна информация и ще докладва отново.

Сградата на вътрешното министерство близо до Бъкингамския дворец приютяваше бюрократите, които контролираха почти всеки аспект от живота на Британските острови. В тази сграда също имаха процедурна папка, а в тази папка имаше нова страница и нов номер.

— Четири две-три-три — каза Алис Форгейт, вдигайки телефона. Това беше линията, използвана изключително за важен словесен обмен.

— Господин Кларк, моля.

— Момент… Господин Кларк, обаждане на три-три — съобщи тя по интеркома.

— Тук е Джон Кларк — отзова се ДЪГА Шест, вдигайки слушалката.

— Тук е Фредерик Калауей от Вътрешно министерство. Имаме вероятна спешна ситуация.

— Окей, къде е тя?

— Съвсем близо до вас, опасявам се, в болницата в Херефорд. Гласът, който се обади, се представи под името Патрик Кейси. Това е кодово име, под което ИРА-И означават операциите си.

— Болницата в Херефорд? — запита Джон и ръката му на телефона изведнъж изстина.

— Точно така.

— Задръжте малко. Искам един от хората ми да се включи на линията. — Джон постави ръката си върху слушалката. — Алис! Включи веднага Алистър!

— Да, Джон? — чу се гласът на Ал.

— Господин Калауей, това е Алистър Стенли, моят пръв заместник. Моля, повторете това, което току-що ми казахте.

Той го направи и добави:

— Гласът идентифицира поименно двама от заложниците — сестра Кларк и доктор Чавес.

— О, по дяволите! — изпъшка Джон.

— Задействам екипа на Питър, Джон — каза Стенли.

— Добре. Нещо друго, господин Калауей?

— Това е всичко, което имаме засега. Местният началник на полицията в момента се мъчи да събере повече информация.

— Окей, благодаря ви. Можете да ме търсите на този номер, ако ви потрябвам. — Кларк постави слушалката на вилката и промълви тихо: — Мамка му!

Умът му препускаше. Който и да беше разузнавал ДЪГА, го беше направил преднамерено — тези имена не бяха случайни. Това беше пряко предизвикателство към него и неговите хора — и използваха срещу тях жена му и дъщеря му. Следващата му мисъл беше, че ще трябва да прехвърли цялото командване на Алистър Стенли, а след това — че жена му и дъщеря му се намират в смъртна заплаха… а той е безпомощен.