Артър Кларк - Островът на делфините

— Ако въобще дойдат. Могат да прояват и по-голяма предпазливост — усъмни се доктор Кийт.

— Това ще разберем след няколко минути. Съобщението се предава цяла сутрин и делфините в радиус от няколко мили трябва да са го чули.

— Гледай! — посочи на запад доктор Кийт. На около половин-един километър, успоредно на кораба, плуваше малко стадо делфини. — Ето ти доброволците, които сякаш не бързат да се приближат.

— Забавата започва — промърмори професорът. — Да отидем на мостика при Саха.

Радиоапаратурата, която изпращаше сигнали до кутийката на главата на Снежка и приемаше в замяна мозъчните й импулси, стоеше монтирана близо до руля. Така малкият мостик на „Летящата риба“ беше доста претрупан, но пряката връзка между доктор Саха и капитан Стивън Науру имаше съществено значение. Двамата знаеха точно какво трябваше да правят. Професор Казан щеше да се намесва само в краен случай.

— Снежка ги забеляза — прошепна доктор Кийт.

Нямаше никакво съмнение. Несигурността й изведнъж изчезна. Оставяйки следа от пяна, тя се понесе като скутер към делфините.

Те, съвсем естествено, се разпръснаха. С чувство на вина професорът се запита какво ли мислят за него в този момент или по-точно дали изобщо мислят за него — може би в съзнанието им имаше място единствено за Снежка…

Тя беше само на десетина метра от един загладен, пълничък делфин, когато изведнъж подскочи във въздуха, плясна във водата и остана неподвижна, като си отърсваше главата почти като човек.

— Два волта, централна наказателна зона — каза доктор Саха, като дръпна пръста си от копчето. — Дали ще опита отново?…

Делфините, несъмнено изненадани и смаяни от демонстрацията, се събраха отново на неколкостотин метра. Стояха неподвижни във водата, обърнали напрегнато глави към древния враг.

Снежка се окопити от шока и заплува отново. Този път съвсем бавно, без да се насочва към делфините. Мина известно време, преди наблюдателите да схванат тактиката й.

Тя описваше широк кръг около неподвижните делфини. Човек трябваше да се вгледа добре, за да види, че кръгът бавно се стеснява.

— Смята, че ще ни измами, нали? — каза професор Казан с възхищение. — Предполагам, че ще се приближи колкото е възможно по-близо, преструвайки се, че не проявява интерес, а сетне изведнъж ще се втурне.

Така и стана. Фактът, че делфините не отстъпиха толкова дълго, беше внушително доказателство за доверие в приятелите им хората и още едно свидетелство за смайващата бързина, с която схващат — рядко се налагаше да им се повтаря казаното веднъж.

Напрежението нарастваше, докато Снежка се движеше по затворена спирала като игла на старомоден грамофон по браздата на плочата. Тя направи своя опит, когато се намираше само на двайсетина метра от най-близкия и най-храбър делфин.

Косатката набира скорост невероятно бързо. Но доктор Саха беше готов и пръстът му стоеше само на милиметри от копчето. Снежка нямаше никакъв шанс.

Тя беше разумна — не толкова, колкото жертвите, които си беше избрала, и все пак беше от същата класа. Разбираше кога е загубила. След като се осъзна от втория шок, тя обърна гръб на делфините и започна да се отдалечава. Пръстът на доктор Саха отново посегна към таблото.

— Ей, какво ще правите? — попита капитанът на „Летящата риба“, който следеше всичко с неодобрение. Подобно на племенника си Мик и на него не му беше приятно да гледа как манипулират Снежка. — Нали изпълнява онова, което искате?

— Не я наказвам, а я възнаграждавам — обясни доктор Саха. — Докато натискам това копче, тя изпитва невъобразимо удоволствие, защото подавам няколко волта в центровете за удоволствие в мозъка й.

— Това като че ли стига за днес — каза професор Казан. — Върни я в басейна — тя заслужава обяда си.

— Утре същото ли професоре? — попита капитанът, когато „Летящата риба“ потегли бавно.

— Да, Стив — същото всеки ден. Ще се изненадам, ако се наложи да го правим повече от седмица.

И наистина само след три дни стана очевидно, че Снежка си е научила урока. Нямаше нужда да я наказват, само я награждаваха с кратки периоди на електрическо упоение. Делфините също бързо забравиха страховете си и към края на седмицата между тях и Снежка не цареше напрежение. Ловуваха заедно около рифа, понякога си помагаха да хванат рибен пасаж, друг път тършуваха самостоятелно. А няколко малки делфинчета започнаха обикновените си лудории около Снежка — току я побутваха, но тя не проявяваше никакво раздразнение, нито необуздан глад.