Джон Гришам - Камерата

Макалистър си съблече сакото, нави ръкавите на ризата и започна да преглежда пресата.

— Донеси ми списъка с обажданията — каза той рязко.

Мона излезе от кабинета и се върна след по-малко от минута. Носеше компютърна разпечатка, която очевидно съдържаше неприятни новини.

— Слушам те — каза той.

— Обажданията са спрели около девет снощи, последното е било в девет и десет. Общо за деня са позвънили четиристотин и осемдесет и шест души, като поне деветдесет на сто силно са се противопоставили на екзекуцията.

— Деветдесет на сто — възкликна недоверчиво Макалистър. Вече не се стряскаше. Вчера до обяд, телефонистките на откритата линия бяха съобщили за необикновено големия брой обаждания, а до един часа Мона анализираше разпечатките. По-голямата част от вчерашния следобед прекараха в разглеждане на телефонните обаждания и в обмисляне на следващия ход. Губернаторът бе спал малко.

— Кои са тези хора? — попита той, гледайки през прозореца.

— Вашите избиратели. Обаждаха се от целия щат. Номерата и имената изглеждат истински.

— Какво показват старите данни?

— Не знам. Май че имахме около сто обаждания в един ден, когато законодателите си увеличиха заплатите. Но никога не са били толкова много.

— Деветдесет на сто — промърмори отново той.

— А и още нещо. Имаше много други обаждания на различни телефонни номера в канцеларията. Само моята секретарка е записала около десетина.

— И всичките за Сам, така ли?

— Да, всички против екзекуцията. Говорих с някои от колегите. При тях положението е било същото. А Роксбър ми позвъни снощи вкъщи и каза, че са ги проглушили с обаждания против екзекуцията.

— Добре. Искам и той да се поизпоти малко.

— Ще затворим ли откритата линия?

— Колко телефонистки работят в събота и неделя?

— Само една.

— Не. Нека я оставим и днес. Да видим какво ще се получи днес и утре. — Той отиде към другия прозорец и разхлаби вратовръзката си.

— Кога започва анкетата?

— В три следобед.

— Нямам търпение да видя резултатите.

— Може да се окажат също толкова лоши.

— Деветдесет на сто — каза той, клатейки глава.

— Над деветдесет на сто — поправи го Мона.

Командният пункт бе отрупан с празни кутии от пица и бира — доказателство за дългия ден на пазарно проучване. Поднос с пресни понички и редица високи картонени чаши с кафе очакваха проучващите пазара. Двама току-що бяха влезли с вестниците. Гарнър Гудман стоеше до прозореца с нов бинокъл в ръце и наблюдаваше Капитолия през четири преки, като отделяше особено внимание на прозорците на кабинета на губернатора. В един момент на досада вчера бе отишъл до търговския комплекс да потърси книжарница. Бе видял бинокъла на витрината на магазин за кожи и целия следобед се забавляваха много, докато се опитваха да зърнат губернатора, потънал в мисли до прозореца на канцеларията си, очевидно питайки се откъде ли идват всички тези проклети обаждания.

Студентите изгълтаха поничките и прегледаха вестниците. Имаше кратка, но сериозна дискусия за някои очевидни процедурни недостатъци в закона за помилване на Щата Мисисипи. Третият член на екипа, студент първокурсник от Ню Орлиънс, пристигна в осем и отново започнаха да звънят.

Веднага стана ясно, че откритата линия не действа безупречно, както предния ден. Връзката се осъществяваше трудно. Но това не бе проблем за тях. Използваха други номера — на централата в резиденцията на губернатора, на уютните малки регионални канцеларии които бе открил с много шум в целия щат, за да може той, обикновеният човек, да бъде близо до народа.

Хората звъняха.

Гудман излезе от канцеларията и тръгна по Конгрес Стрийт към Капитолия. Чу високоговорител и после видя клановците. Вече се събираха, бяха най-малко десетина в пълна парадна униформа около паметника на жените от Конфедерацията. Гудман мина покрай тях и дори поздрави един, за да може, когато се върне в Чикаго, да каже, че е говорил с истински клановци.

Двамата журналисти, които чакаха губернатора, сега стояха на стъпалата и наблюдаваха сцената. Когато Гудман влизаше в Капитолия, пристигна местен телевизионен екип.

Губернаторът е твърде зает и няма да може да го приеме, мрачно му обясни Мона Старк, но мистър Ларамор ще му отдели няколко минути. Тя изглеждаше изтощена и това достави голямо удоволствие на Гудман. Той я последва до кабинета на Ларамор, който говореше по телефона. Гудман се надяваше, че се обажда един от неговите хора. Той седна смирено. Мона затвори вратата и ги остави сами.