Джон Гришам - Камерата

После бе спрял да мечтае. Престана да се взира през оградата и да чака някакво чудо да го измъкне оттук. Вървеше и пушеше, почти винаги сам. Най-постоянното му занимание, макар и рядко, бе играта на дама.

Вратата се отвори отново и се появи Хенк Хеншоу. Пакър му свали белезниците, докато той мигаше учестено, вперил поглед към земята. Разтри китките си, щом се освободи от белезниците, после разкърши гърба и краката си. Пакър отиде до една от пейките и постави отгоре овехтяла картонена кутия.

Двамата затворници наблюдаваха Пакър, докато излезе от двора, после се приближиха до пейката и я възседнаха, а кутията остана между тях. Сам внимателно разгъна таблото, а Хеншоу преброи пуловете.

— Мой ред е с червените — каза Сам.

— Ти беше с червените миналия път — каза Хеншоу, гледайки го в очите.

— Миналия път играх с черните.

— Не, аз бях с черните. Сега е мой ред с червените.

— Слушай, Хенк. Остават ми петнайсет дни и искам да играя с червените.

Хеншоу вдигна рамене и отстъпи. Подредиха старателно пуловете.

— И ще играеш пръв, така ли? — запита Хеншоу.

— Естествено. — Сам плъзна един пул на празно квадратче и играта започна. Обедното слънце нагорещяваше земята около тях и след минути червените дрехи залепнаха към гърбовете им. И двамата носеха гумени сандали за баня на бос крак.

Хенк Хеншоу бе четирийсет и една годишен, от единайсет години в Отделението, но се надяваше никога да не види газовата камера. На процеса му бяха допуснати две съществени грешки и имаше доста голям шанс присъдата на Хенк да бъде отменена и да бъде освободен от Отделението.

— Вчерашните новини са лоши — каза той, докато Сам обмисляше следващия ход.

— Да, нещата изглеждат доста мрачни, нали?

— Да. Какво казва адвокатът ти? — Нито един от двамата не вдигаше поглед от таблото.

— Казва, че имаме шанс за битка.

— Какво значи това, по дяволите? — попита Хеншоу и направи следващия ход.

— Това според мен значи, че ще ми пуснат оня газ, но че ще загубя битката с усмивка.

— Момчето знае ли какво върши?

— О, да. Той е умен. Това ни е в кръвта.

— Но е ужасно млад.

— Умно момче е. Има стабилно образование. Знаеш ли, че е втори по успех в Юридическия в Мичиган? Бил е редактор и на правно списание.

— Какво значи това?

— Че има ум като бръснач. Все ще измисли нещо.

— Сериозно ли говориш, Сам? Мислиш ли, че е възможно?

Изведнъж Сам прескочи два черни пула и Хеншоу изруга.

— Ти си за окайване, бе — каза Сам и се ухили. — Кога ме би за последен път?

— Преди две седмици.

— Лъжец. Не си ме бил от три години.

Хеншоу направи колеблив ход и Сам отново го прескочи. Пет минути по-късно играта свърши и победителят отново бе Сам. Започнаха нова игра.

След час Пакър и един надзирател се появиха с белезниците и сложиха край на забавлението. Отведоха ги в килиите, където другите вече обядваха. Зелен фасул, грах пюре от картофи и няколко филии изсъхнал хляб. Сам хапна съвсем малко от този буламач и зачака търпеливо да дойдат да го вземат. Държеше в ръце чифт чисти къси гащета и парче сапун. Беше време за къпане.

Охраната пристигна и заведе Сам до малък душ в дъното на сектора. Според едно съдебно разпореждане осъдените на смърт имаха право на пет бързи ду̀ша седмично, независимо дали се нуждаят от тях, или не, както обичаха да казват надзирателите.

Сам пусна душа и насапуниса два пъти косата си. Наоколо бе чисто, но тъй като кабинката се използваше от всичките четиринайсет затворници в сектора, гумените обувки за баня не се събуваха. След пет минути водата спря и Сам остана така още малко, вперил поглед в мухлясалите стени. Някои неща в Отделението нямаше да му липсват.

Двайсет минути по-късно го качиха в затворническия микробус и го закараха до юридическата библиотека на половин миля от Отделението.

Адам го чакаше вътре. Той си съблече сакото и нави ръкавите на ризата. Пазачите свалиха белезниците на Сам и излязоха от стаята. Дядо и внук се ръкуваха. Сам бързо седна и запали цигара.

— Къде се губиш? — попита той.

— Бях зает — отвърна Адам и седна от другата страна на масата. — Неочаквано ми се наложи да пътувам до Чикаго миналата сряда и четвъртък.

— Нещо свързано с мен ли?

— Може и така да се каже. Гудман искаше да прегледаме делото, а имаше и още няколко други неща.

— Значи Гудман все още участва?

— В момента Гудман ми е шеф, Сам. Трябва да му докладвам за всичко, ако искам да си запазя работата. Знам, че го мразиш, но той е много загрижен за теб и делото. Няма да повярваш, но не иска да отидеш в газовата камера.