Джон Гришам - Камерата

Трудно успяваше да се съсредоточи за дълго. Безпокоеше се за Лий и мразеше Сам. Щеше да му бъде трудно да го погледне отново в очите, вероятно утре, през металната преграда в Отделението за осъдени на смърт. Дядо му беше немощен, блед и сбръчкан и, разбира се, имаше право на малко съчувствие. Последният път разговаряха за Еди и накрая Сам го бе помолил да не обсъждат семейни въпроси в Отделението, тъй като в момента го безпокояха съвсем други проблеми. Не беше честно да се напомнят на един умиращ миналите му грехове.

Адам не пишеше биографии, нито изучаваше генеалогия. Не разбираше нищо от социология или психиатрия и, честно казано, в момента се чувстваше твърде изморен, за да продължи експедициите в мрачната история на семейство Кейхол. Беше само един адвокат, макар и доста неопитен, и клиентът му имаше нужда от него.

Време беше да се заеме с правото и да забрави историята.

В единайсет и трийсет той набра номера на Лий. Остави съобщение на телефонния автомат, че е в кантората. Нека тя му се обади. В един позвъни отново, после в два. Нямаше никой. Подготвяше молбата, когато телефонът иззвъня.

Вместо приятния глас на Лий той чу накъсаната реч на негова светлост Ф. Флин Слатъри.

— Да, мистър Хол, обажда се съдия Слатъри. Внимателно обмислих въпроса и отхвърлям всякакви искания, включително и иска ви за отлагане на екзекуцията — каза той почти весело. — Причините за това са много и няма да ви ги изреждам сега. Помощникът ми ще ви изпрати по факса становището ми, така че след минута ще го имате.

— Да, сър — отвърна Адам.

— Ще трябва да обжалвате колкото се може по-скоро, нали знаете? Съветвам ви да го направите още утре сутрин.

— Точно сега подготвям молбата, ваша светлост. Всъщност вече привършвам.

— Добре. Значи не сте изненадан.

— Не, сър. Започнах да работя върху молбата за обжалване веднага след като напуснах кабинета ви във вторник. — Изкушаваше се да отправи една-две стрели към Слатъри. В края на краищата той се намираше на двеста мили оттук. Но също така беше и федерален съдия. Адам ясно съзнаваше, че много скоро може да има нужда от негова светлост.

— Довиждане, мистър Хол. — И Слатъри затвори.

Адам обиколи десетина пъти масата, после се загледа в слабия дъжд долу в търговския комплекс. Тихо изруга федералните съдии като цяло и особено Слатъри, сетне отново се върна при компютъра и втренчи поглед в екрана, очаквайки да го обземе вдъхновението.

Писа и чете, прави справки и разпечатки на принтера гледа през прозорците и мечта за чудеса, докато се стъмни. Бе убил няколко часа с незначителни неща, но една от причините, поради които работи до осем, бе да даде на Лий достатъчно време да се върне вкъщи.

От нея обаче нямаше и следа. Пазачът от охраната каза, че не се е връщала. В телефонния сектор нямаше друго съобщение освен неговото. Адам отвори пакет пуканки и изгледа два филма на видеото. Идеята да позвъни на Фелпс Бут бе толкова противна, че самата мисъл за това го накара да потръпне от отвращение.

Помисли си дали да не легне на дивана в кабинета, за да я чуе, когато се прибере, но след последния филм се качи в стаята си и затвори вратата.

Обяснението за вчерашното изчезване не бе дадено веднага, но прозвуча правдоподобно. Цял ден била в болницата, каза Лий, докато се движеше бавно из кухнята, с едно от момичетата от Обърн Хауз. Нещастното дете е едва тринайсетгодишно, първо раждане, но не последно, разбира се. Болките започнали един месец по-рано. Майка й била в затвора, а лелята търгувала с наркотици. Нямала друг близък, към когото да се обърне. Лий й държала ръката по време на трудното раждане. Момичето и бебето били добре. Появило се още едно нежелано дете в мемфиското гето.

Гласът на Лий бе дрезгав, а очите — подути и зачервени. Каза, че се е прибрала малко след един часа, че щяла да се обади по-рано, но била в предродилното шест часа и още два в родилното. Благотворителната болница „Сейнт Питър“ била истински зверилник, особено родилното, и тя просто не успяла да се добере до телефон.

Адам седеше по пижама до масата, пиеше кафе и гледаше вестника, докато тя говореше. Той не я бе молил за обяснение. Опита с всички сили да не показва загриженост. Тя настоя да приготви закуска: бъркани яйца и бисквити. Търсеше си някаква работа из кухнята, та докато говори, да не го гледа в очите.

— Как се казва момичето? — попита той сериозно, сякаш бе силно заинтригуван от разказа на Лий.