Джон Гришам - Камерата

Обжалванията на Сам се водели умело, но вече били изчерпани. Професорът, който очевидно обичаше хазарта, залагаше пет към едно, че екзекуцията ще се проведе на осми август. Затова снимката му бе публикувана във вестника.

Адам изведнъж се изнерви. Бе чел десетки дела на осъдени на смърт, в които адвокатите в последната минута се хващаха за нещо ново и убеждаваха съдиите да изслушат новите аргументи. Съдебната практика на дела със смъртни присъди изобилства със случаи на невероятни решения, открити едва когато нов, необременен с подробности по делото адвокат се заемеше с него и се стигаше до отлагане на изпълнението на присъдата. Но професорът бе прав. Сам бе имал късмет досега. Въпреки че презираше адвокатите от „Кравиц и Бейн“, те му бяха осигурили блестяща защита. Сега не оставаше нищо друго освен подаването на няколко отчаяни молби.

Той захвърли вестника на дървения перваз и влезе вътре за още кафе. Плъзгащата се врата избръмча с новия звук на алармената инсталация, която монтираха миналия петък, след като старата се повреди и няколко ключа тайнствено изчезнаха. Нямаше следи от влизане с взлом. Охраната в комплекса бе добра. А Уилис всъщност не знаеше точно колко комплекта ключове държи за всеки апартамент. Полицията реши, че плъзгащата се врата не е била заключена и че се е отворила сама по някакъв начин. Адам и Лий никак не се бяха разтревожили.

Без да иска, той бутна една стъклена чаша и тя се разби на пода. Парчетата стъкло се пръснаха около босите му крака и той отиде на пръсти до килера за метла и лопата. Внимателно събра стъкълцата на куп и ги изсипа в кошчето под мивката. Нещо привлече вниманието му. Бавно бръкна в черната пластмасова торба в кошчето с остатъци от кафе и счупени стъкла, напипа бутилката и я извади. Беше празна половинлитрова бутилка от водка.

Адам изтръска остатъците от кафе от нея и разгледа етикета. Кошчето за боклук бе малко и обикновено го изхвърляха през ден, а понякога и всеки ден. Сега бе пълно до половината. Бутилката бе изхвърлена скоро. Той отвори хладилника и потърси останалите от вчера три бутилки. Тя бе изпила две по пътя обратно към Мемфис и после още една у дома. Той не си спомняше къде точно ги бе сложила, но сега не ги виждаше в хладилника. Нямаше ги и в кошчето за боклук в кухнята, в кабинета, в баните и в спалните. Колкото повече търсеше, толкова повече се амбицираше да ги намери. Огледа килера, мястото за метлата, шкафа за бельо, кухненските шкафове. Прегледа и нейните шкафове и чекмеджета, чувствайки се като крадец и измамник, но не се отказваше, тъй като бе уплашен.

Намери ги под леглото й, празни естествено, грижливо скрити в празна кутия от маратонки. Три празни бутилки от бира „Хайнекен“, една до друга, сякаш приготвени за подарък. Той седна на пода и ги разгледа. Бяха изпразнени скоро, на дъното имаше няколко капки.

Лий тежеше петдесет и седем-осем килограма, а бе висока около метър и седемдесет. Бе слаба, но не кльощава. С тази конструкция не можеше да носи много пиене. Легнала си бе рано, към девет, и в някакъв момент се бе промъкнала и бе взела водката и бирите. Адам се облегна на стената, мислейки трескаво. Доста време се е чудила къде да скрие зелените бутилки, но е знаела, че той ще ги намери. Би трябвало да знае, че Адам ще ги потърси. Защо не е била по-предпазлива с празната бутилка от водка? Защо я е изхвърлила на боклука, а зелените бутилки — в кутията за обувки?

Той осъзна, че се опитва да разбере трезв, а не пиян мозък. Затвори очи и заудря тила си в стената. Той я бе завел в окръг Форд, където разглеждаха гробове и отново преживяха кошмара, а тя си бе сложила черните очила, за да скрие лицето си. Вече две седмици той искаше от нея да му разказва семейни тайни, а вчера бе неприятно изненадан от доста от тях. Трябваше да ги узнае, беше си повтарял той. Не бе сигурен защо, но просто искаше да разбере причините, поради които семейството му бе странно, отвратително, пропито с насилие.

Сега за първи път му хрумна, че всичко е може би по-сложно. Вероятно е било болезнено за тях. Може би егоистичният му интерес към неразкритите тайни бе твърде маловажен в сравнение със здравето на Лий.

Пъхна кутията за обувки обратно на мястото й, после отново изхвърли бутилката от водка на боклука. Облече се бързо и излезе. Попита пазача за Лий. Той бе записал в бележника си, че е излязла преди около два часа, в осем и десет.

За адвокатите от „Кравиц и Бейн“ в Чикаго бе обичайна практика да работят в кантората си в неделя, но очевидно тя не важеше за Мемфис. Адам бе сам в сградата. Въпреки това той заключи вратата и скоро потъна в мрачния свят на федералната съдебна практика.