Джон Гришам - Ударът

През последните двайсет минути Дек е звънял на единайсет места и никъде няма помен от Брузър. Докато се носим обратно към кантората, аз му описвам странната сцена в кабинета на Хейл. Като любител на бързите сделки Дек настоява да вземем сумата. Има солиден довод — вече с никакви пари не можем да спасим Дони Рей, тъй че нека поне се опитаме да облекчим малко живота на Дот и Бъди.

Дек твърди, че е чувал доста слухове за нечистоплътни игри в съдебната зала на Хейл. Онзи тип просто мразел ищците. Няма начин да спечелим, повтаря Дек. Затова взимай парите и бягай.

Когато пристигаме, Дру плаче във фоайето. Изпаднала е в истерия, защото всички търсят Брузър. Хълца, ругае, а по бузите й се стича чернилка. Това не е в негов стил, упорито повтаря тя. Нещо се е случило.

Както се полага на мошеник, Брузър общува със съмнителни и опасни хора. Не бих се учудил, ако открият шишкавото му тяло в багажника на някоя паркирана пред аерогарата кола. Дек е на същото мнение. Според него целият подземен свят е хукнал да дири Брузър.

Аз също го търся. Обаждам се в „Йоги“ и питам за Принс. Той поне трябва да знае къде е Брузър. Откривам салонния управител Били, с когото се познаваме добре, и след две-три минути научавам, че Принс също е потънал вдън земя. Търсили го навсякъде, но без резултат. Били е разтревожен и нервен. Преди малко идвали федералните ченгета. Какво става?

Дек обикаля по стаите да събира народа. След малко всички сме в заседателната зала — аз, Дек, Токсър, Ридж, четири секретарки и две чистачки, които никога не съм виждал. Никлас е извън града. Сравняваме впечатления от последните си срещи с Брузър. Има ли нещо подозрително? Какво е предвиждал за днес? С кого е трябвало да се срещне? С кого е разговарял напоследък? Из залата се носи полъх на недоумение и паника, подсилван от усърдния рев на Дру. И тя нищо не знае — само усеща, че нещо не е наред.

След кратката среща всички хукваме по стаите и се заключваме. Естествено, Дек е по петите ми. Известно време бъбрим всевъзможни глупости, като внимаваме да не се изпуснем пред микрофоните. В единайсет и половина се изнизваме през задната врата и отиваме да обядваме.

Повече няма да стъпим тук.

Едва ли някога ще разбера дали Дек наистина е знаел какво се задава, или просто притежава пророческа дарба. Той е съвсем обикновена, дори елементарна личност и най-често мислите му избиват на повърхността. Но нейде дълбоко в него се е сгушило кълбо от тиха лудост, което го кара да се пази и от сянката си. Подозирам, че двамата с Брузър са били много по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед, че щедрата подялба в случая с Ван Ландъл е всъщност подарък за някакви заслуги на Дек и че Брузър тайничко му е дал съвет да се измита.

Така или иначе, не се изненадвам кой знае колко, когато телефонът ми звъни в три и двайсет през нощта. Обажда се Дек с двойната новина, че малко след полунощ федералните са нахлули в кантората и че Брузър е офейкал от града. Още нещо. Бившето ни работно място е запечатано със съдебно нареждане и ченгетата вероятно ще искат да поприказват с всички служители. И най-изненадващото: Принс Томас май се е изпарил заедно със своя приятел и адвокат.

— Представи си ги само — киска се Дек по телефона, — представи си ги тия дърти пръчове с дълги прошарени бради и гриви, как се опитват да минат незабелязани през аерогарата.

Заповедите за арестуване вероятно щели да бъдат издадени днес, след изгрев слънце. Дек предлага около пладне да се срещнем в новата ни кантора. Нямам друга работа, тъй че се съгласявам.

Половин час се взирам в тъмния таван, докато ми омръзва. Прецапвам бос през прохладната росна трева и се изтягам в хамака. Образ като Принс дава храна за множество цветисти слухове. Той обича парите и още през първия работен ден в „Йоги“ една сервитьорка ми каза, че осемдесет процента от печалбите му остават необявени. Едно от любимите ни занимания беше да обменяме клюки и догадки колко пари е успял да укрие.

Той има и други източници. Преди две години на един процес за рекет бяха дадени показания, че в някакъв бар с голи танцьорки девет десети от приходите идвали в брой, а шейсет процента изобщо не се декларирали. Ако Брузър и Принс наистина са притежавали няколко подобни заведения, това е било същинска златна мина.

Носят се слухове, че Принс има къща в Мексико, банкова сметка в Карибите, чернокожа любовница в Ямайка, ферма в Аржентина и още безброй истории. В кабинета му има една тайнствена вратичка, зад която според слуховете се намирала стаичка, претъпкана с пачки банкноти по двайсет и сто долара в кашони.