Джон Гришам - Ударът

Клиф подава ръка на адвоката и се отправя с широка крачка към изхода. Минава покрай мен и излиза, свободен да върши каквото си иска — излиза безнаказано, защото няма кой да помогне на Кели.

Този съдебен конвейер има своя отчайваща логика. Ония отсреща, с оранжевите костюми и белезниците, са убийци, изнасилвачи, търговци на наркотици. Системата едва намира време да ги осъди, спазвайки най-елементарните правни норми. Кога да се погрижи за правата на една пребита съпруга?

Миналата седмица, докато бях на изпит, Дек се обади тук-там. Откри новия адрес и телефон на семейство Райкър. Наели са едностаен апартамент в югоизточните квартали. Четиристотин долара месечно. Клиф работи в товаро-разтоварна компания близо до нашата кантора. Не членува в профсъюз. Адвокатът му е просто един от хилядите, които едва свързват двата края.

Разказах на Дек истината за Кели. Според него добре съм сторил. Така ще може да обясни как стоят нещата, когато Клиф грабне чифтето и ми пръсне главата.

Съветва ме да я забравя. Нищо хубаво нямало да излезе от тая работа.

В кабинета заварвам бележка веднага да се явя при Брузър. Той е сам зад грамадното си бюро и говори по десния телефон. Отляво има друг телефон, а още три са пръснати из кабинета. Плюс телефон в колата. И в куфарчето. И онзи, който ми връчи, за да му бъда подръка по всяко време.

Той ми кимва да седна, врътва нагоре кръвясалите си очи, сякаш разговаря със смахнат, и изръмжава утвърдително. Акулите дремят, скрити зад камъните. Из аквариума бълбукат мехурчета.

Наскоро Дек ми пошушна, че в този кабинет Брузър изкарва от триста до петстотин хиляди на година. Просто не мога да го повярвам, като гледам каква е бъркотия. Използва четирима сътрудници, които издирват клиенти с телесни повреди. (А сега използва и мен.) Миналата година Дек му е докарал от пет дела сто и петдесет хиляди. Освен това Брузър се занимава с дела за наркотици и в подземния свят го смятат за надежден адвокат. Но според Дек големите пари идват от съвсем друго място. Брузър е замесен — никой не знае точно колко, дори федералните власти отчаяно се мъчат да го узнаят — в голия бизнес из Мемфис и Нашвил. Там се въртят щури пари, тъй че остава загадка колко печели.

Три пъти е развеждан, съобщи ми Дек, докато дъвчехме сандвичи при Труди, има три деца, които, естествено, живеят при майките, пада си по младички танцьорки, пие без мярка, прекалява с хазарта и независимо колко пари е докопал в алчните си ръце, вечно ламти за още.

Преди седем години федералните власти го арестували за рекет, но излязъл сух от водата. След година обвиненията отпаднали. Дек сподели, че много го плаши новата акция на ФБР срещу мемфиския престъпен свят — в хода на следствието непрекъснато изплували имената на Брузър Стоун и неговия пръв приятел Принс Томас. Според Дек напоследък Брузър се държи малко странно — пие повече от обикновеното, станал е избухлив, вечно мърмори и тропа.

Още нещо за телефоните. Дек е уверен, че ФБР подслушва всички ни, включително и мен. Не само по телефона, но и с вградени микрофони. Не им е за пръв път, важно споделя той. Съветва ме да внимавам и в „Йоги“.

Всички тия радостни вести узнах вчера следобед. Ако съм изкарал изпита, ще гледам да събера малко пари и веднага изчезвам.

Най-сетне Брузър затваря телефона и уморено потрива клепачи.

— Хвърли едно око — казва той, побутвайки към мен купчина документи.

— Какво е това?

— „Грейт Бенефит“ отвръща на удара. Скоро ще разбереш каква беля е да съдиш големи корпорации. Ония имат пари да наемат куп адвокати, дето ще те затрупат с бумаги. Лио Ф. Дръмонд сигурно им взима по двеста и петдесет долара на час.

Документите се оказват копие от официална молба за прекратяване на делото. Плюс шейсет и три страници изложение на фактите. Всичко това е адресирано до негова светлост Харви Хейл.

Брузър ме гледа спокойно.

— Добре дошъл на бойното поле.

Гърлото ми се стяга. За отговор на подобно писание ще ми трябват поне няколко дни.

— Внушително е — дрезгаво казвам аз и се чудя откъде да започна.

— Проучи най-внимателно съдебния ред. Отговори на изложението. Напиши своя версия. И побързай. Не е чак толкова страшно.

— Тъй ли?

— Точно тъй, Руди. Просто бюрокрация. Ще свикнеш. Ония копелета ще опитат всички възможни ходове, дори ще си измислят нови и всичко ще е съпроводено с дебели резюмета. За всяко едно предложение ще настояват да търчиш до съда. Изобщо не ги интересува дали молбата им ще се приеме или не — така или иначе, хонорарите си текат. А и процесът се бави. Царе са на тия номера, стига само някой да плаща. Лошото е, че ще те скапят.