Джон Гришам - Ударът

— Писано е черно на бяло — отговарям аз. — Нали съм ваш адвокат? Опитвам се да събера информация.

— Не си ми казал, че ще ровиш из Атланта.

— Че какво лошо има? Какво се крие там, мис Бърди? Защо е тая тайнственост?

— Съдията засекрети материалите по делото — отвръща тя и свива рамене, като че всичко е ясно.

— Какво има в тях?

— Само гадости.

— С вас ли са свързани?

— Пази боже!

— Добре. С кого тогава?

— С роднините на Тони. Разбираш ли, брат му натрупа мръсни пари във Флорида. Имаше няколко жени и куп дечурлига. Целият им род е смахнат. Изпоядоха се заради завещанията, май бяха четири на брой. Не съм добре запозната, но веднъж чух, че накрая платили за адвокати шест милиона. Част от парите изтекоха към Тони, който доживя само колкото да ги наследи по законите на Флорида. Дори не го разбра, умря изведнъж. След него останах само аз. Това е.

Всъщност няма значение как е наследила парите. Но не би било зле да узная колко са.

— Искате ли да поговорим за завещанието? — питам аз.

Тя посяга към гумените ръкавици.

— Не. Друг път. Хайде на работа.

Няколко часа по-късно аз седя заедно с Дот и Дони Рей в буренясалото дворче зад кухнята. Слава богу, Бъди вече спи. Дони Рей е грохнал след гостуването при мис Бърди.

Днес е събота вечер и в захладняващия въздух над цялото предградие се носи мирис на скара и дървени въглища. През дъсчените огради и спретнатите живи плетове долитат гласовете на самодейни готвачи и техните гости. От време на време чувам съседските кучета. Дот на три пъти споменава, че миналата седмица съседът си откъснал пръста с верижен трион.

Все ми е едно. Мога да седя и да я слушам с часове. Още съм замаян от изпита. Всичко ме забавлява. А успея ли да забравя законите, в ума ми незабавно изниква Кели. Още не съм избрал най-деликатния начин да се свържа с нея, но все ще измисля нещо. Въпрос на време.

Съдебната палата на окръг Шелби е модерна двайсететажна сграда в центъра. Създали са я с идеята да ускорят правораздаването. Има безброй зали и кабинети за чиновниците. Приютила е окръжния прокурор и шерифа. Разполага дори със затвор.

Наказателните дела се гледат в десет отделения — от десет съдии със собствени зали. Средните етажи гъмжат от адвокати, ченгета, обвиняеми и техни роднини. За един новак мястото е същинска джунгла, но Дек знае пътя. Разпитал е по телефона.

Посочва ми вратата на Четвърто отделение и казва, че ще ме чака след час. Влизам и сядам на последната скамейка. Подът е покрит с килим, мебелите са потискащо модерни. Наоколо адвокатите се щурат като мравки. Отдясно е мястото за задържани, където десетина арестанти с оранжеви костюми чакат да се изправят пред съдията. Някаква прокурорка рови из купчина папки, търсейки поредния обвиняем.

На втория ред забелязвам Клиф Райкър. Приведен до адвоката си, той преглежда някакви документи. Кели не е в залата.

Съдията се появява и всички стават на крака. Набързо минават няколко случая — гаранции, отмяна на гаранции, отложени дати. Адвокатите се сбират на групички, кимат, шушукат с негова светлост.

Призовават Клиф и той се помъква към подиума пред съдията. Адвокатът го придружава с папка под мишницата. Прокурорката съобщава на съда, че обвиненията срещу Клиф Райкър отпадат поради липса на доказателства.

— Къде е жертвата? — прекъсва го съдията.

— Не желае да се яви — отговаря прокурорката.

— Защо?

Защото е в инвалидна количка, иска ми се да изкрещя.

Прокурорката вдига рамене, сякаш не знае и изобщо не я интересува. Адвокатът се прави на изумен, че дамата не е дошла да демонстрира синините си.

Прокурорката е претоварена, до обяд трябва да отметне куп дела. Набързо излага фактите — побой, арест, липса на доказателства, защото жертвата отказва да даде показания.

— Това ви е за втори път — казва съдията, гледайки яростно Клиф. — Защо не се разведете, преди да я убиете?

— Мъчим се да оправим нещата, ваша светлост — унило отвръща Клиф. Личи си, че е репетирал.

— Оправяйте ги по-бързо. Видя ли още веднъж същите обвинения, няма да ви се размине. Ясно ли е?

— Да, сър — отговаря Клиф, сякаш дълбоко съжалява, че е създал толкова неприятности.

Адвокатът поднася документи. Съдията ги разписва, клатейки глава. Обвиненията отпадат.

Никой не чува гласа на жертвата. Тя лежи у дома със счупен глезен, но не това й пречи да дойде. Укрива се, защото не иска отново да я пребият. Питам се как ли я е принудил да оттегли обвинението.