Джон Гришам - Ударът

За разлика от него Рон се преборил с колежа и сега е учител в Хюстън. Той също не се е оженил и рядко идва в Мемфис. Според Дот момчетата никога не са били много близки. Дони Рей предпочитал да си стои у дома и да сглобява модели на самолети. Рон обичал да кара колело, а на дванайсет години дори попаднал за малко в улична банда. Добри момчета били, уверява ме Дот. Документацията ми е старателно попълнена с ясни и пълни доказателства, че костен мозък от Рон би подхождал идеално за присаждане на Дони Рей.

Друсаме се по улиците с моята раздрънкана тойота. Дони Рей гледа право напред изпод козирката. Говори само когато го питам нещо. Спираме зад кадилака на мис Бърди и аз обяснявам, че живея тук — в тази симпатична къща сред аристократичен квартал. Не личи да съм го впечатлил. Помагам му да заобиколи грамадата от тор и го повеждам към най-сенчестото място на двора.

Мис Бърди е предупредена и вече ни чака нетърпеливо с кана студена лимонада. Представям го и тя веднага поема нещата в свои ръце. Курабийки? Соленки? Нещо за четене? Чуруликайки щастливо, тя подрежда на пейката около него цял куп възглавници. Златно сърце има тая жена. Обясних й, че съм срещнал родителите на Дони Рей в „Кипарисовите градини“, затова го приема като най-скъп гост. Нали е от нейното стадо.

След като благополучно го настанява на сянка, та слънчевите лъчи да не обгорят восъчната му кожа, мис Бърди заявява, че е време за работа. Настава драматична пауза. Тя оглежда двора, чеше се замислено по брадичката и съвсем бавно плъзва поглед към тора. Подхвърля няколко заповеди, за да покаже на Дони Рей кой командва тук, и аз се втурвам на работа.

Скоро съм облян в пот, но за разлика от друг път се трудя с удоволствие. През първия час мис Бърди се оплаква от влагата, после отива да се мотае между цветята, където е по-хладно. Чувам я как непрестанно говори на Дони Рей, който предпочита да си мълчи, но явно се наслаждава на чистия въздух. Минавайки с количката по някое време, ги виждам да играят шах. Няколко курса по-късно двамата седят един до друг и разлистват семейния албум.

Много пъти ми е хрумвало да попитам мис Бърди дали не би искала да помогне на Дони Рей. Вярвам, че ако наистина има пари, милата старица би написала без колебание чек за операцията. Но се въздържам по две причини. Първо, вече е късно за операция. И второ, мис Бърди ще се изложи, ако няма пари. Тя и без това вече има съмнения относно моите интереси. Не мога да си позволя излишни въпроси.

Малко след поставянето на диагнозата бил предприет неуспешен опит да се съберат пари за лечение. Заедно с неколцина приятели Дот наслагала картони със снимката на Дони Рей из кафенета и магазини в цял северен Мемфис. Казва, че не събрали кой знае колко. После наели зала и организирали благотворителен бал със сандвичи, напитки и дискожокер. От цялата работа излезли на червено с двайсет и осем долара.

Първият цикъл хемотерапия струвал четири хиляди долара, две трети от които поела болницата. Криво-ляво успели да съберат останалото. След пет месеца левкемията се завърнала с пълна сила.

Докато мъкна, ровя и се потя, превръщам цялата си духовна енергия в омраза към „Грейт Бенефит“. Не че е кой знае колко трудно, но този праведен гняв ще ме крепи, когато започна войната с „Тинли Брит“.

За обяд ни чака приятна изненада. Мис Бърди е сготвила пилешка супа — не точно това, което бих избрал за ден като днешния, но все пак малко разнообразие след вечните пуешки сандвичи. Дони Рей изяжда половин паничка, после казва, че трябва да подремне. Искал да изпробва хамака. Отвеждаме го през тревата и му помагаме да се настани. Макар че температурата е над трийсет и три градуса, той помолва за одеяло.

Двамата с мис Бърди седим на сянка, пием лимонада и споделяме колко печално е всичко. Споменавам за делото срещу „Грейт Бенефит“, подчертавайки факта, че ще ги съдя за десет милиона долара. Тя задава няколко най-общи въпроса за изпита, после изчезва в къщата.

Когато се завръща, носи писмо от адвоката в Атланта. Разчитам върху плика името на фирмата.

— Можеш ли да ми обясниш? — пита тя с ръце на кръста.

Адвокатът не само е писал на мис Бърди, но и прилага копие от моето писмо. Бях му обяснил, че представлявам интересите на мис Бърди Бърдсонг, която ми е възложила да й съставя ново завещание, и поради това се нуждая от сведения за имуществото на покойния й съпруг. Той пък просто пита дали има право да ми разкрие подобни сведения. Тонът му е съвсем безразличен, сякаш изпълнява чуждо нареждане.