Джон Гришам - Ударът

— Нямаш ли брат?

— Не. Никой не го е било грижа за мен. Досега.

Последната дума ме блъсва като снаряд и няколко секунди просто не мога да се опомня.

— Ще направя каквото поискаш — казвам аз. — Но трябва да подадеш молба за развод.

Тя бърше сълзите си с пръсти и аз й подавам от масата книжна кърпичка.

— Не мога.

— Защо?

— Той ще ме убие. Непрекъснато го повтаря. Разбираш ли, когато опитах предния път, имах ужасно скапан адвокат, намерих го по обявите. Мислех, че всички са еднакви. А на него му хрумнало, че ще е страшно хитро да прати призовката в работата на Клиф, при всичките му приятелчета, дето го мъкнат по кръчми и стадиони. Естествено, Клиф се почувствал унизен. Тогава ми беше първото посещение в болница. След една седмица оттеглих молбата и от тогава непрекъснато ме заплашва. Ще ме убие.

Очите й са изпълнени с ужас. Тя опитва да се намести, сбръчква вежди и тихичко стене от болка в глезена.

— Би ли подложил една възглавница?

— Разбира се — казвам аз и скачам от леглото. Тя посочва две дебели възглавници върху стола.

— От ония.

Естествено, това означава, че ще трябва да махнем чаршафа. Помагам й да го дръпне. Тя се оглежда мълчаливо, после кимва.

— Подай ми престилката.

С треперещи крака пристъпвам към масата и взимам сгънатата престилка.

— Да ти помогна?

— Не, само се обърни.

Говорейки, тя вече смъква престилката през главата си. Обръщам се съвсем бавно.

Кели не бърза. Сякаш напук хвърля мократа престилка на пода до краката ми. Тя е на някакви си три крачки зад мен, почти чисто гола — само по гипс и гащички. Искрено вярвам, че няма да се разсърди, ако обърна глава и я погледна. Мисълта ме зашеметява.

Затварям очи и отново се питам какво търся тук.

— Руди, би ли ми донесъл гъбата? — изчуруликва тя. — В банята е. Пусни й малко топла вода. И кърпа, ако обичаш.

Обръщам се. Тя седи насред леглото, притискайки тънкия чаршаф към гърдите си. Престилката още лежи недокосната.

Не мога да откъсна поглед.

— Там — кимва тя.

Влизам в тясната баня и намирам гъбата. Докато пускам топлата вода, очите ми срещат огледалото над мивката. През открехнатата врата виждам гърба на Кели. Целия. Кожата е гладка и мургава, но точно между плешките има грозно синьо петно.

Решавам да я избърша на всяка цена. И Кели го иска, усещам. Тя е наранена и уязвима. Обича да флиртува и иска да видя тялото й. Цял се треса от възбуда.

И в този момент долитат гласове. Сестрата се е върнала. Когато излизам, тя деловито подрежда стаята. Ухилва ми се, сякаш ни е спипала на местопрестъплението.

— Стига толкова. Вече наближава единайсет и половина. Това тук да не ви е хотел?

Стоя като препариран, усмихвам се на Кели и мечтая да докосна краката й. Сестрата ме сграбчва за лакътя и отваря вратата.

— Хайде, вън — гълчи ме тя, но всъщност само се прави на сърдита.

В три часа сутринта се прокрадвам до хамака и дълго се люлея сред нощната тишина, гледайки как звездите примигват през клоните и листата. Припомням си всяко нейно изящно движение, чувам тревожния й глас, мечтая за дългите, гладки бедра.

Тя няма на кого да разчита, длъжен съм да я защитя. Вярва, че ще я спася, ще й помогна да стъпи на крака. И двамата знаем какво ще стане после.

Още я усещам как ме прегръща, как се притиска към мен за няколко скъпоценни секунди. Усещам как тялото й, леко като перце, се отпуска удобно в ръцете ми.

Тя иска да я гледам, да бърша тялото й с влажна кърпа. Знам, че го иска. И довечера смятам да го направя.

Виждам как слънцето изгрява над дърветата, после заспивам, чакайки с нетърпение да я срещна отново.

Седя в кабинета си и уча, защото нямам друга работа. Доколкото разбирам, няма да ми поверят нищо сериозно, преди да стана адвокат, а за целта трябва да изкарам изпита.

Трудно ми е да се съсредоточа. Как можах да се влюбя в омъжена жена броени дни преди изпита? Сега умът ми трябва да е остър като бръснач, свободен от всякакви глупости, най-прецизно настроен и насочен към една-единствена цел.

Повтарям си, че Кели не е за мен. Тя е прекършено момиче с белези, някои от които могат да останат за цял живот. А Клиф е опасен. Направо би обезумял от мисълта, че друг мъж докосва неговата мъничка мажоретка.

Седя с ръце зад главата и крака върху бюрото, обмислям всичко това и мечтателно се рея в мъглата, когато вратата внезапно се отваря и в кабинета нахълтва Брузър.

— Какво правиш? — крясва той.