Джон Гришам - Ударът

— А дали ще ме изберат? Та аз въобще не мога да отсъствам от работа.

— Ще изберем дванайсет души от седемдесет. Само това ще ви кажа. Моля ви, помъчете се да ни помогнете.

— Добре. Ще направя каквото мога. Но не искам после да ме съдят за заговорничене, разбирате ли?

— Да, сър. Благодаря.

Дек идва в кантората. Хапваме по един сандвич. Той излиза навън и ми се обажда още два пъти. Споменаваме имената на хора, с които уж сме говорили. И които горят от желание да накажат „Грейт Бенефит“ за подлите деяния. Създаваме впечатлението, че и двамата тичаме от врата на врата, говорим с хората и така нарушаваме етичния кодекс, че мога да бъда изхвърлен от професията до живот. И цялата тая гадория става в деня, преди да се съберат бъдещите съдебни заседатели.

Може би ще дойдат шейсет и няколко души. И върху една трета вече успяхме да хвърлим достатъчно тежки подозрения. Особени усилия бяха положени за онези, от които наистина се страхуваме.

Обзалагам се, че Лио Дръмонд няма да мигне до сутринта.

Първото впечатление е най-важно. Съдебните заседатели пристигат между осем и половина и девет. Влизат нервно през двойната дървена врата, тътрят крака по пътеката, оглеждат плахо обстановката. За повечето това е първо влизане в съдебна зала. Дот и аз сядаме един до друг в края на нашата маса. Редиците тапицирани столове за съдебните заседатели пред нас бавно се изпълват. Ние сме с гръб към съдията. На масата има само един бележник, нищо повече. Дек седи самичък близо до съдебните заседатели. Прошепвам нещо на Дот и се опитвам да се усмихна. Стомахът ми се е свил на топка от притеснение.

За разлика от нас, около масата на защитата отвъд пътеката седят петима мрачни мъже в черни костюми. Заровили са носове в купища папки.

Моето шоу се казва „Давид срещу Голиат“. И започва още сега. Първото нещо, което съдебните заседатели ще забележат, е, че нямам хора, оръжия и, очевидно, средства. Нещастната ми клиентка е немощна и слаба.

Не сме достатъчно сериозен противник за ония богаташи отсреща.

След като приключихме с всички проучвания, осъзнах колко е излишно да отделиш петима адвокати за това дело. Петима чудесни професионалисти. Учудвам се, че Дръмонд не осъзнава колко заплашително изглежда това на заседателите. Явно компанията е виновна. Иначе защо ще пратят петима срещу един?

Тази сутрин не ми говорят. Държим се на разстояние, но презрителните погледи и пренебрежителните усмивчици ми подсказват, че са възмутени от контактуването ми с бъдещите заседатели. Те са шокирани и отвратени и не знаят какво да правят. Като се изключи кражбата от клиент, контактът с бъдещите съдебни заседатели е вероятно най-големият грях за един адвокат. Почти същият като да подслушваш телефона на колегата си от обвинението. Така че възмущението им е доста глупаво.

Кандидатите за съдебни заседатели са заели местата си срещу нас. От деветдесет и двама са се явили шейсет и един човека. Някои не са били открити. Двама са починали. Няколко са заявили, че са болни. Трима са се позовали на напредналата си възраст и са отказали. Киплър е освободил още няколко по лични причини. Извикват имената едно по едно. Водя си бележки. Сякаш познавам тия хора от години. Номер шест в списъка е Били Портър, мениджърът на автомобилната фирма, който уж ми се обади снощи. Интересно, какво ще му направи Дръмонд?

Джак Ъндърхол и Кърмит Олди представляват „Грейт Бенефит“. Седят зад отбора на Дръмонд, общо седем костюма, седем сериозни, смръщени лица, обърнати към съдебните заседатели. Усмихнете се бе, момчета! Опитвам се да поддържам ведро изражение.

Киплър влиза и всички ставаме. Заседанието започва. Той поздравява новодошлите и произнася кратка, но въздействаща лекция за ролята на съдебния заседател и отговорността му пред обществото. Пита дали има желаещи да се оттеглят по извинителни причини. Вдигат се няколко ръце. Той ги моли да идват при него един по един и всеки излага своя случай, мърморейки под носа си. Четирима от петимата мениджъри в големи фирми си шепнат със съдията. Той, естествено, ги освобождава от гражданските им задължения.

Това отнема доста време, но ми позволява да огледам бъдещите кандидати. Като виждам как са седнали, ще стигнем най-много до третия ред. Това прави трийсет и шест души. А на нас ни трябват дванайсет, плюс двама резервни.

На реда зад масата на защитата забелязвам двама добре облечени непознати. Консултантите, предполагам. Наблюдават всяко движение в ложата. Какво ли се е случило със задълбочените им психологически анализи след малкото ни представление снощи? Ха-ха-ха. Хващам се на бас, че не са допускали за съществуването на двамата идиоти, дето ще вземат да се обаждат на хората вечерта преди явяването им в съдебната зала.