Джон Гришам - Ударът

— Притесни ли се, като говорихте? — питам аз.

— Малко. Казах му същото, както и на останалите. Аз съм само помощник, не съм адвокат. И ако не споменат пред никого за разговора ни, никой няма да пострада.

— Добре. Значи мислиш, че Гудлоу е с нас?

— Сто на сто. Трябва да го вкараме.

Мачкам някакви хартии до слушалката, после питам високо:

— Кой друг остана в твоя списък?

— Чакай да погледна. — Чувам го как прехвърля шумолящи листове. Страхотен екип сме! — Говорих с Дърмонт Кинг, Джан Дисел, Лорънс Пероти, Хилда Хайндс и Ратилда Браунинг.

С изключение на Ратилда Браунинг, всички са бели. Не ги искаме. Ако можем да ги оплюем достатъчно, Дръмонд ще направи всичко възможно да не ги допусне до процеса.

— Какво става с Дърмонт Кинг?

— Супер е. Веднъж изхвърлил някакъв застрахователен агент от къщата си. Давам му деветка.

— Ами Пероти?

— Готин тип. Не можа да повярва, че една застрахователна компания на практика е убила човек. С нас е.

— Какво стана с Джан Дисел?

— Чакай малко. — Пак шумолене на хартия. — Много мила дама, макар че не е от приказливите. Май се страхуваше да не направи нещо нередно. Говорихме си за застрахователи и тям подобни, казах й, че „Грейт Бенефит“ струват четиристотин милиона. Може и да ни помогне. Давам й петица.

Едва се сдържам да не се разхиля и притискам слушалката към ухото си.

— Кажи за Ратилда Браунинг.

— Черна мацка, радикални убеждения. Не върши работа за бели хора. Изхвърли ме от службата си. Работи в някаква банка. Няма да ни даде пукнат цент.

Настава дълга пауза. Дек прибира списъците. После пита сериозно:

— Ти какво направи?

— Хванах Естър Самюълсън вкъщи преди около час. Много приятна дама, някъде около шейсетте. Говорихме си за Дот надълго и нашироко. И колко ужасно е да загубиш детето си. Тя е за нас.

Покойният съпруг на Естър Самюълсън работел в Търговската камара. Марвин Шанкъл ми го каза. Не мога да си представя дело, в което би застанала на моя страна. Ще направи каквото Дръмонд поиска.

— После хванах Нейтан Бътс в работата. Малко се изненада, че съм страна по това дело, но после се успокои. Той мрази застрахователните компании.

Ако сърцето на Дръмонд още бие, то пулсът явно е съвсем слаб. Мисълта, че аз, адвокатът, а не нает за случая професионалист, се бутам къде ли не и обсъждам делото с потенциалните съдебни заседатели, може да доведе до инфаркт всеки юрист. На всичкото отгоре той вече е осъзнал, че нищо не може да направи по въпроса. Всяка реакция от негова страна би разкрила, че подслушва телефонните ми разговори. Това моментално ще доведе до отнемане на адвокатските му права. А може и до съд да се стигне.

Единствената възможност е да си трае и да се опита да отхвърли хората, чиито имена спрягаме сега.

— Има още няколко — казвам аз. — Да се опитаме да ги хванем до десет и нещо, после ще те чакам в кантората.

— Добре — отвръща уморено Дек. Гласът му звучи по-истински.

Затваряме. След петнайсетина минути телефонът иззвънява. Гласът отсреща ми е странно познат.

— Руди Бейлър, моля.

— На телефона.

— Обажда се Били Портър. Днеска се отбихте в магазина.

Били Портър е бял, носи вратовръзка и е мениджър в голяма автомобилна фирма. Получава ниска оценка по нашата скала. Не го искаме.

— Да, мистър Портър. Благодаря ви, че се обадихте.

Всъщност е Бъч. Съгласи се да ни помогне с малка сценка. Сигурно сега е при Дек в телефонната кабини. И като истински професионалист преди това отиде във фирмата и си поговори с Портър за някакви гуми. Сега имитира възможно най-добре гласа му.

— Какво искате? — пита рязко Били/Бъч. Казахме му да се държи грубичко, после бързо да омекне.

— Ами, вижте, става дума за процеса, знаете. Дето вече получихте призовка за съдебен заседател. Аз съм единият адвокат.

— Това, което правим, законно ли е?

— Разбира се, че е законно. Само не казвайте на никого. Вижте, аз представлявам оная възрастна жена, чийто син бе убит от една застрахователна компания. Казва се „Грейт Бенефит“.

— Убит ли?

— Ами да. Момчето се нуждаело от операция, а те отказали да платят за лечението. Напълно незаконно. Преди три месеца умря от левкемия. Затова и водим делото. Наистина трябва да ни помогнете, мистър Портър.

— Това звучи ужасно.

— Най-покъртителното дело, което някога съм виждал. А съм имал десетки. Виновни са гадовете, простете за израза. Вече предложиха двеста хиляди долара за извънсъдебно споразумение, но ние искаме много повече. Искаме наказание и пари. И имаме нужда от помощта ви.