Джон Гришам - Ударът

— Мистър Бейлър?

— Съжалявам. Моята клиентка изрично подчерта, че не желае споразумение.

— На никаква цена ли?

— Точно така. Тя иска съдебни заседатели в оная ложа. Иска светът да узнае какво се е случило със сина й.

Шок и изумление царят в лагера на противника. В живота си не съм виждал такова яростно клатене на глави. Дори и съдията успява да изкриви лице от учудване.

От погребението насам почти не съм разговарял с Дот. Малкото ни кратки срещи не бяха кой знае колко приятни. Тя страда и се сърди и това е напълно разбираемо. Обвинява „Грейт Бенефит“, системата, докторите, адвокатите, а понякога дори и мен за смъртта на Дони Рей. И аз я разбирам. Дот не се нуждае, нито пък иска парите им. Тя търси правосъдие. Както сама каза на вратата последния път: „Искам тия гадни копелета повече да не мърсят въздуха.“

— Това е възмутително — провиква се драматично Дръмонд.

— Процес ще има, Лио — казвам аз. — Подготвяй се за него.

Киплър посочва една папка и секретарката му я подава. Съдията връчва и на двама ни с Дръмонд някакъв списък.

— Това са имената и адресите на потенциалните съдебни заседатели. Май са деветдесет и двама души, макар че някои може и да са се преместили.

Грабвам списъка и започвам да чета. В този район живеят повече от един милион души. Наистина ли си мисля, че може да познавам някого? Имената са ми напълно непознати.

— Ще изберем съдебните заседатели седмица преди процеса, така че бъдете готови за първи февруари. Може да правите проучвания, но всеки директен контакт с тях представлява сериозно нарушение на закона.

— Къде са въпросниците? — пита Дръмонд.

Всеки бъдещ съдебен заседател попълва една карта с най-важните данни за себе си — възраст, цвят на кожата, пол, месторабота, длъжност и образование. Често това е единствената информация, с която адвокатът разполага, преди да почне да ги избира.

— Работи се по тях. Ще ги получите по пощата утре. Нещо друго?

— Не, сър — казвам аз.

Дръмонд поклаща глава.

— Искам информацията за полиците и неизплатените обезщетения незабавно, мистър Дръмонд.

— Правим каквото можем, ваша светлост.

Обядвам самичък във вегетарианския ресторант до кантората. Черен боб и ризото, билков чай. След всяко посещение тук се чувствам все по-здрав. Ям бавно, разбърквам внимателно боба и се взирам в деветдесет и двете имена от списъка. Дръмонд разполага с неограничени средства и ще използва екип от специалисти, които да проучат издъно живота на тия хора. Ще снимат тайно домовете и колите им, ще установят дали преди това не са били съдени, ще получат сведения за кредитните им карти, банковите сметки и трудовите книжки, ще изровят всяка мръсотийка, свързана с някой развод, фалит или наказателно постановление. Ще разровят всички архиви в общините и ще разберат колко струват къщите им. Единственото забранено нещо е установяването на личен контакт, било то директно или чрез посредник.

Докато се съберем в съдебната зала да изберем дванайсетте, Дръмонд и компания ще имат по едно дебеличко досие за всеки от тях. И досиетата ще бъдат анализирани внимателно от екип професионални консултанти по избора на съдебни заседатели. Тия консултанти са сравнително ново явление в историята на американското съдопроизводство. Обикновено са опитни прависти, познаващи добре човешката природа. Има и психиатри, и психолози. Обикалят страната и продават знанията си ужасно скъпо на онези адвокати, които могат да си го позволят.

Във факултета се разправяше за един консултант, нает от Джонатан Лейк за осемдесет хиляди долара. Присъдата била за няколко милиона, така че хонорарът се оказал едва ли не нищожен.

Консултантите на Дръмонд на практика ще бъдат в залата, докато подбираме съдебните заседатели. Ще наблюдават тайничко нищо неподозиращите хора. Ще изучават лицата и дрехите, движенията и поведението им, и бог знае какво още.

Аз пък си имам Дек, който е уникален познавач на човешката душа. По свой си начин. Ще дам списъка на Бъч, на Букър и на други приятели, та да видим дали няма да изскочи познато име. Ще завъртим някой и друг телефон, ще проверим няколко адреса, но като цяло задачката ни ще е доста по-трудна. Ще подбираме съдебните заседатели по външния им вид. Лошо!

Вече ходя в търговския център поне три пъти седмично, обикновено за вечеря. Имам си и маса, близо до парапета над пързалката. Ям пиле по китайски и наблюдавам малките кънкьори под мен. Освен това виждам кой влиза и кой излиза, без никой да ме забелязва. Тя мина отдолу само веднъж. Движеше се бавно, сякаш не знаеше къде отива. Безумно ми се иска да изтичам при нея, да я хвана за ръка и да я отведа до някой луксозен мъничък бутик, където да се скрием между щандовете и да си поговорим.