Джон Гришам - Ударът

— Тия там са най-тъпите и гадни копелета, които някога съм виждал — заявява мистър Джаксън. Той обича мръсните процеси и пуска в ход всички възможни оръжия. Настоявал до дупка за сблъсък в съда, а „Грейт Бенефит“ изведнъж предложили да се споразумеят тихо и кротко.

— Това тука е поверително — ухилва се той. Умира от удоволствие да наруши договора и да изплюе камъчето пред мен. Хващам се на бас, че е казал поне на сто души. — Платиха ни единайсет хиляди, после хвърлиха още двеста хиляди, за да се изметем.

Очите му блещукат. Чака да види как ще реагирам. Наистина това споразумение е забележително, защото „Грейт Бенефит“ на практика са платили много пари за неиздължено обезщетение. Естествено, че са искали да го запазят в тайна.

— Невероятно — възкликвам аз.

— Точно така. Аз лично не исках да се споразумяваме, но горката ми клиентка имаше нужда от парите. Сигурен съм, че можехме да им натресем хубавичка присъда.

Той ми разказва няколко бойни случки за да демонстрира колко много пари е спечелил, после отиваме в малка стаичка без прозорци. По стелажите покрай стените са подредени еднакви кашони. Джаксън посочва три от тях и се надвесва над мен.

— Ето как работят — почуква той по кашона, сякаш вътре се крият невероятни тайни. — Молбата пристига и бива връчена на някакъв дребен чиновник. Хората в този отдел са най-слабо квалифицираните нископлатени служители във всяка застрахователна компания. Блясъкът и парите са в отдел „Инвестиции“. Та значи човечецът поглежда искането и моментално започва да пише отказ. После го изпраща на застрахованото лице. Сигурен съм, че и вие сте получили такова писмо. После чиновникът изисква медицинска справка за последните пет години и започва подробно да я изучава. Застрахованият получава ново писмо от отдел „Обезщетения“, в което се казва: „Искането се отхвърля за момента. Предстои ново разглеждане.“ Тук вече става забавно. Чиновникът от отдел „Обезщетения“ изпраща папката в отдел „Гаранции“, които пък им връщат топката с паметна записка, гласяща нещо от рода на: „Не изплащайте обезщетението, докато не получите потвърждение от нас.“ Размяната на информация и записки между отделите продължава, документацията расте, оспорват се точки и подточки в полицата. Накрая между двата отдела избухва война. Имай предвид, че макар да работят за една компания и в една сграда, тия хора почти не се познават. Нито пък знаят какво правят другите. И това е съзнателно. А в същото време твоят клиент си седи у дома и получава разни писма от разни отдели. Повечето хора в крайна сметка се отказват и точно на това разчитат застрахователите. Само един от двайсет и пет потърпевши се обръща към адвокат.

Спомням си някои части от документи и показания и изведнъж всичко си идва на мястото.

— Как може да се докаже това? — питам аз.

— Всичко е тук — потупва кашона Джаксън. — Повечето неща няма да ти трябват, но аз имам инструкциите за работа.

— И аз ги имам.

— Заповядай, прегледай тия документи. Подредени са безупречно. Имам чудесен помощник. Всъщност двама.

Да, ама аз, Руди Бейлър, си имам чудесен адвоконсулт за партньор.

Той излиза и аз посягам направо към подвързаните в тъмнозелено инструкции за работа на различните отдели. На пръв поглед изглеждат също като ония, с които вече разполагам. Процедурите са разделени на глави. В началото има общи указания, в края — речник на специалните термини. Обикновен учебник и нищо повече.

Изведнъж забелязвам нещо различно. В края на Инструкцията за отдел „Обезщетения“ има глава „U“. В моя екземпляр няма. Прочитам я внимателно и загадката се изяснява. В инструкцията за другия отдел също има такава глава. Тя се занимава с другата половина от операцията. Всичко е точно както го описа Купър Джаксън. Четени заедно, инструкциите посочват как точно всеки отдел да откаже изплащането на обезщетение, за момента, естествено, и да препрати папката в другия отдел с указание да не плаща, преди да получи уведомление за това.

Което никога не идва. Нито един от отделите не може да плати, преди другият да му нареди.

И в двете инструкции се съдържат безброй указания как да се документира всяка стъпка, та ако един ден се наложи, да има с какво да докажат колко труд е бил положен, преди да се отхвърли искът.

В моите екземпляри няма такива глави. Махнали са ги, преди да ми ги дадат. Тия мошеници от Кливланд, а може би и мемфиските им адвокати, съзнателно са укрили глава „U“ от мен. А това е, меко казано, потресаващо разкритие.