Джон Гришам - Ударът

— Заповядай.

Ще се чувствам по-спокоен, ако има още един приятел, към когото да се обърна за съвет.

Макс има някои въпроси по самия иск и скоро и двамата сме затънали до гуша в работа. Домъквам четирите кашона от багажника. Към обяд в залата сякаш е минал ураган.

Енергията му е направо заразителна. Докато обядваме, изслушвам първата лекция по счетоводство на застрахователните компании. Тъй като в бранша не се прилага антитръстовото законодателство, те използват собствени форми на счетоводство. На практика нито един експерт не би могъл да разбере счетоводните отчети на едно застрахователно дружество. Те съзнателно са направени така, защото никой застраховател не иска светът да узнае какво точно прави. Но Макс все пак предлага няколко полезни съвета.

„Грейт Бенефит“ се оценява на около четиристотин-петстотин милиона долара, почти половината от които са във вид на резерви и скрити фондове. Това трябва да бъде обяснено на съдебните заседатели.

Не се осмелявам да предложа немислимото — да се работи навръх Коледа, но Макс е готов на всякакви подвизи. Жена му гостува при роднини в Ню Йорк и той няма какво да прави. Освен това наистина иска да се справим с оставащите два кашона документи.

Изпълвам три големи тефтера с бележки. Разсъжденията му по всички въпроси са записани на шест касети. Навън вече е тъмно, когато той най-накрая заявява, че приключваме. Чувствам се безкрайно изтощен, 25 декември е. Той ми помага да натъпчем документите в кашоните и да ги отнесем до колата. Отново вали сняг.

Сбогувам се с Макс на входа на Юридическия факултет. Не знам как да му благодаря. Той ми пожелава всичко хубаво и ме кара да обещая, че ще му се обаждам поне един път седмично преди и всеки ден по време на процеса. И пак повтаря, че може да прескочи да ме види.

Махам му за довиждане. Снегът продължава да вали.

Пътуването до Спартанбърг, Южна Каролина, ми отнема три дни. Волвото се държи чудесно на пътя, особено по снега и леда на Средния запад. Обаждам се на Дек от колата. В кантората всичко е спокойно, казва той. Никой не ме бил търсил.

Последните три години и половина учих като луд, за да завърша право, и работих в някаква си кръчма, за да се изхранвам. Не съм имал истинска почивка. Това твърде евтино пътешествие из страната може да се стори досадно на мнозина, но за мен си е най-луксозна ваканция. Главата и душата ми се проясняват, почвам да мисля и за други неща извън правото. Изхвърлям някои непотребни вехтории, на първо място Сара Планкмор. Забравям старите обиди. Животът е твърде кратък да се отвращаваш от хора, които просто не биха могли да бъдат други. Жалките грехове на Лойд Бек и Бари Ланкастър получават опрощение някъде в Западна Вирджиния. Заклевам се да спра да мисля и да се притеснявам за мис Бърди и нещастната й фамилия. Да си решават проблемите без мен.

Часове наред си мечтая за Кели Райкър, за прекрасните й зъбки, загорели крачета и сладко гласче.

Замисля ли се за правото, моментално си представям идващия процес. Той е само един. Репетирам първата си пледоария. Подлагам на кръстосан разпит ония мошеници от „Грейт Бенефит“. При заключителната си реч почти се разплаквам. Улавям няколко изумени погледа от разминаващи се с мен шофьори. Много важно, никой не ме познава.

Говорих с четирима адвокати, водили дела срещу „Грейт Бенефит“. Първите трима не ми свършиха никаква работа. Четвъртият живее в Спартанбърг. Казва се Купър Джаксън. Имало нещо странно в неговото дело. Не искаше да говори за това по телефона (в моя апартамент). Но каза, че съм добре дошъл в кантората му.

Фирмата му е в сградата на една банка в центъра. Обадих му се вчера от колата и той каза, че днес ще е свободен. По Коледа нямало много работа.

Купър Джаксън е едър и доста набит, с черна брада и още по-черни очи, които блестят и озаряват цялото му лице при всяко движение. На четирийсет и шест години е. Спечелил е най-много пари от дела за лошокачествена продукция. Внимателно затваря вратата, преди да продължи.

Не би трябвало да ми казва онова, което ще каже. Постигнал е споразумение с „Грейт Бенефит“ и той заедно с клиента са подписали строго поверителен договор, предвиждащ сурово наказание за всеки, който разгласи клаузите на споразумението. Мрази тези договори, но те се уреждат доста често. После завел дело на клиентка, която се нуждаела от операция на синусите. „Грейт Бенефит“ отказали да платят, като се позовали на факта, че при изготвянето на полицата жената не съобщила, че е била оперирана от киста на яйчника преди пет години. Кистата била предшестващо обстоятелство, пишело в документа за отказ. Искането било за единайсет хиляди долара. Последвала нова размяна на писма и документи. После тя наела Купър Джаксън. Той ходил четири пъти до Кливланд със собствения си самолет и взел осем показания под клетва.