Джон Гришам - Ударът

Дръмонд се обръща към съдията.

— Имаме основания да смятаме, че с част от бъдещите съдебни заседатели е бил установен контакт — обяснява той.

— Да, и за това ме обвинява мен — размахвам сърдито ръце аз.

— Не разбирам какво целите, мистър Дръмонд — казва Киплър.

— Може би се налага да изясним нещата във вашия кабинет — стрелва ме с унищожителен поглед Дръмонд.

— Да вървим — отсичам аз, сякаш съм готов за бой.

— Малка почивка — обявява съдията.

Дръмонд и аз сядаме срещу съдията. Останалите четирима адвокати са зад нас. Киплър явно е разтревожен.

— Дано да имате основателна причина — озъбва се той на Дръмонд.

— Със съдебните заседатели е бил установен контакт — упорства Дръмонд.

— Откъде знаете?

— Не мога да ви кажа. Но го знам със сигурност.

— Не си играй игрички с мен, Лио. Искам доказателства.

— Не мога да ви кажа нищо, ваша светлост, без да разкрия източниците си. Това е поверителна информация.

— Глупости! Кажи ми на мен.

— Казвам истината, ваша светлост.

— Обвинявате ли ме? — питам аз.

— Да.

— Вие сте откачили.

— Държиш се като някой луд, Лио — заявява негова светлост.

— Мисля, че мога да го докажа.

— Как?

— Нека да продължа да разпитвам бъдещите заседатели. Истината ще излезе на бял свят.

— Но те не реагират.

— Аз току-що започвам.

Киплър се поколебава за миг. Когато процесът свърши, ще му кажа истината.

— Бих желал да се обърна към заседателите един по един — продължава Дръмонд. Обикновено така не се прави, но съдията може да разреши.

— Ти какво ще кажеш, Руди?

— Не възразявам. — Лично аз нямам търпение Дръмонд да почне тормоз над ония, с които уж говорихме. — Нямам какво да крия.

Двама от глупаците отзад се покашлят.

— Добре тогава. Сам си копаеш гроба, Лио. Но гледай да не минаваш границата.

— Какво правихте там? — пита ме Дот.

— Адвокатски работи — прошепвам аз. Дръмонд вече е застанал пред ложата. Заседателите го гледат подозрително.

— И така, както вече споменах, за нас е много важно да ни кажете дали някой не ви е потърсил по повод това дело и не е разговарял с вас. Моля вдигнете ръка, ако има такова нещо. — Държи се като даскал с първокласници.

Не виждам вдигната ръка.

— Ако някоя от страните по едно дело установи контакт, директен или не, със съдебен заседател, това е много сериозно нарушение. Последствията и за двамата могат да бъдат твърде тежки. — Звучи прекалено заплашително.

Никой не вдига ръка. Никой не помръдва. Хората почват да се ядосват.

Дръмонд пристъпва от крак на крак, потърква брадичка и се вторачва в Били Портър.

— Мистър Портър — проехтява плътния му глас. Били зяпва от изненада, скача и кимва. Бузите му бавно поруменяват.

— Ще ви задам конкретен въпрос, мистър Портър. И ще ви бъда благодарен, ако получа честен отговор.

— Задайте честен въпрос и ще получите честен отговор — отвръща ядосано Портър.

Това момче бързо се пали. Откровено казано, не бих се захващал с него. Дръмонд се стъписва за миг, после продължава.

— И така, мистър Портър, говорихте ли снощи по телефона с мистър Руди Бейлър?

Аз се изправям, разпервам ръце и се взирам недоумяващо в Дръмонд. Напълно съм невинен, а той си е изгубил ума. Мълча.

— Не, по дяволите — отвръща Портър и почервенява още повече.

— Дръмонд стисва с две ръце парапета на махагоновата преграда. Били Портър седи на първия ред, само на метър и половина от нея.

— Сигурен ли сте, мистър Портър?

— Разбира се, че съм сигурен!

— Аз пък мисля, че сте разговаряли — изгубва контрол над себе си Дръмонд.

Преди да мога да възразя или Киплър да се намеси, мистър Били Портър скача от мястото си и се хвърля върху великия Лио Ф. Дръмонд.

— Я не ме изкарвай лъжец, копеле такова! — изкрещява Портър и сграбчва Дръмонд за гърлото. Дръмонд пада върху преградата, обутите в скъпи мокасини с пискюлчета крака щръкват във въздуха. Жени пищят. Съдебни заседатели скачат на крака. Портър е върху Дръмонд. Моят колега опитва да се бори, рита, маха с юмруци.

Т. Пиърс Морхаус и М. Алек Плънк младши се включват първи в мелето. Другите са след тях. Намесва се и охраната. Двама от съдебните заседатели също помагат при разтърваването.

Седя си на столчето и се наслаждавам на побоя. Киплър стига до мястото на произшествието в момента, когато успяват да издърпат Портър и Дръмонд се изправя на крака. Биещите се са разтървани. Под втората пейка намират едната мокасина и я връщат на Лио, който се изчетква внимателно, държейки под око Портър. Разяреният гражданин бързо се успокоява.