Джон Гришам - Ударът

Консултантите на защитата са шокирани. Компютърните модели отиват по дяволите. Теориите им отиват по дяволите. В момента знанията им са напълно безполезни.

След кратка почивка Дръмонд прави формално предложение да бъдат отхвърлени всички кандидати. Цялата група. Киплър отказва.

Били Портър е освободен от задължението да стане съдебен заседател и напуска възмутено залата. Струва ми се, че не е приключил с Дръмонд. Дано го изчака отвън да си довърши тупаника.

Целият следобед прекарваме в кабинета на съдията. Уточняваме дванайсетте съдебни заседатели. Дръмонд и бандата му твърдо се възпротивяват на всички имена, които сме споменали с Дек по телефона снощи. Убедени са, че по някакъв начин сме се добрали до тези хорица и сме ги убедили да си траят. Толкова са огорчени, че не искат да ме погледнат.

Избраните заседатели са просто мечта. За такива съм копнял винаги. Шест жени. Чернокожи. С деца. Двама чернокожи мъже, единият завършил колеж, а другият бивш шофьор на камион, сега инвалид. Трима бели мъже, двама от които членуват в профсъюзи. Третият живее на четири преки от семейство Блек. Една бяла жена, съпругата на богат предприемач. Не можах да я избегна, но тя не ме тревожи. За присъда са необходими девет гласа.

Полагат клетва пред Киплър в четири часа. Той обяснява, че процесът ще започне след седмица. Те не бива да говорят с никого за делото. После той прави нещо, което отначало ме ужасява, но сетне разбирам, че е страхотна идея. Обръща се към Дръмонд и мен и пита дали не бихме искали да кажем на заседателите нещо по делото. Нещо простичко. Извън протокола.

Аз, естествено, не съм очаквал това. Най-вече защото не е правено никога досега. Въпреки това забравям страха си и заставам пред тях. Разказвам им малко за Дони Рей, за застрахователната полица и защо според нас „Грейт Бенефит“ са виновни. Свършвам за пет минути.

Дръмонд се изправя. И слепец ще забележи с какво недоверие го гледат от ложата. Той се извинява за инцидента, но най-глупаво хвърля вината изцяло върху Портър. Ама че самочувствие има този човек! Излага своята версия на фактите, казва, че съжалява за смъртта на Дони Рей, но да се твърди, че неговият клиент е виновен за нея, е просто нелепо.

Наблюдавам внимателно целия му екип. Страх ги е. Фактите са срещу тях. Заседателите са на страната на ищеца. Съдията им е враг. А звездата в отбора им не само изгуби доверието на заседателите, но и яде бой.

Киплър обявява края на заседанието. Съдебните заседатели си отиват у дома.

Шест дни, след като избираме съдебните заседатели, и четири дни преди началото на процеса в кантората се обажда някакъв адвокат от Кливланд и казва на Дек, че искал да говори с мен. Тутакси ставам подозрителен, защото не познавам адвокати от Кливланд, но разговарям с него колкото да разбера името му. След десетина секунди го научавам и хитро прекъсвам човека насред изречението с номера, че връзката уж се е разпаднала. Напоследък все така се случва, казвам на Дек достатъчно високо, за да може да се чува по линията. После оставяме и трите апарата отворени и аз хуквам към улицата, където е паркирано волвото. Бъч е проверил телефона в колата ми, който — да му се чудиш как, — изглежда, не се подслушва. С помощта на „Справки“ успявам да се обадя на адвоката в Кливланд.

Този разговор се оказва изключително важен.

Човекът се казва Питър Корса. Специалността му е трудово право и всевъзможни видове дискриминация на персонала; адвокат е на млада жена на име Джаки Леманчик. Обърнала се към него, след като внезапно я уволнили от „Грейт Бенефит“ без никаква явна причина и двамата са си наумили да търсят обезщетение за куп несправедливости. Противно на това, което ми бяха казали, мисис Леманчик не е напускала Кливланд. Преместила се е в друго жилище и телефонният й номер не е в указателя.

Обясних на Корса, че сме звънели на десетки телефони в Кливланд и околностите, но не сме открили и следа от Джаки Леманчик. Един служител от фирмата, Ричард Пелрод, ми е казал, че се върнала в родния си град, някъде в Южна Индиана.

Нищо подобно, заявява Корса. Тя не е мърдала от Кливланд, макар да се крие от известно време.

Историята се оказва адски пикантна и Корса не спестява детайлите.

Клиентката му имала интимни връзки с неколцина от шефовете си в „Грейт Бенефит“. Уверява ме, че е готино маце. Повишенията и увеличението на заплатата й зависели от готовността да скочи в нечие легло. В един момент била старши инспектор по обезщетенията, единствената жена, добрала се до този пост, но си ритнала канчето, като скъсала с вицепрезидента, отговарящ за нейния отдел, Еверет Лъфкин, който бил една невестулка, пък и си падал по извратения секс.