Джон Гришам - Ударът

Това попада в целта, но си носи рисковете. Полицата изрично изключва трансплантациите на цял списък от органи, но в нея не се споменава нищо за костен мозък. Съставящите списъка са сгафили с този пропуск. Новият им стандартен договор, който ми даде Макс Лойбърг, съдържа текст и за костния мозък.

Стратегията на защитата става ясна. Вместо да е по-нисък от тревата и да признае, че някакви незнайни некадърници, каквито ги има във всяка огромна компания, са направили грешка, Дръмонд ще контрира всичко. Ще твърди, че трансплантациите на костен мозък са много ненадеждни и че това не е общоприетият начин за лекуване на остра левкемия.

Използва медицински термини да изтъкне минималните шансове за подходящ донор, които в някои случаи се свеждали до един на милион, твърди, че повечето трансплантации са неуспешни. И става банален, повтаряйки: „Това просто го няма в договора.“

После решава да ме чукне. Втория път, когато споменава думата „алчност“, скачам на крака и възразявам. Встъпителното изявление не е предоставено за доводи и оценки. Те се правят накрая. Сега му се разрешава само да съобщи на съдебните заседатели какво според него ще докажат показанията.

— Приема се — изрича Киплър. Душичка ми е той.

Едно на нула за мен.

— Съжалявам, ваша светлост — искрено заявява Дръмонд. Заговаря за свидетелите, кои са, що са, какво ще кажат. Губи темпо и му трябват поне още десет минути. Но Киплър го прекъсва точно на петнайсетата и Дръмонд благодари на съдебните заседатели.

— Извикайте първия си свидетел, мистър Бейлър — казва Киплър. Дори не остава време да се уплаша.

Дот Блек се запътва притеснено към свидетелското място, заклева се, сяда и отправя поглед към ложата. Облечена е в семпла памучна рокля — доста овехтяла, но чиста и спретната.

Имаме си сценарий с Дот. Дадох й го преди седмици и сме репетирали поне десет пъти. Аз задавах въпросите, тя отговаряше. Сега е уплашена до смърт, и с право, та отговорите й звучат ужасно сковано и заучено. Казах й, че няма нищо лошо в това да показва нервност. Нали и съдебните заседатели са хора. Имена, съпруг, семейство, работа, застрахователна полица, животът с Дони Рей преди болестта, по време на болестта, след смъртта му. На няколко пъти бърше очи, но се владее. Казах й да избягва сълзите. Всеки може да си представи мъката й.

Тя описва чувството на безсилие, когато си майка и не можеш да осигуриш лечение за умиращото си дете. Писала на „Грейт Бенефит“, обаждала им се многократно.

Обръщала се към конгресмени, сенатори, кметове в безуспешни опити да намери помощ. Обсипвала местните болници с молби за безплатно лечение. Опитала чрез приятели и съседи да набере средства, но напусто. Тя идентифицира полицата и формуляра за закупуването й. Отговаря на въпросите ми за ежеседмичните визити на Боби Оут, който събирал застрахователните вноски.

Стигаме до хубавите неща. Аз й подавам първите седем писма с откази и Дот ги прочита на съдебните заседатели. Звучат по-ужасно, отколкото се надявах. Категоричен отказ без никакви доводи. Отказ от отдел „Обезщетения“, подлежащ на преразглеждане от отдел „Гаранции“. Отказ от „Гаранции“, подлежащ на преразглеждане от „Обезщетения“. Отказ от „Обезщетения“ въз основа на предшестващи обстоятелства. Отказ от „Гаранции“ въз основа на факта, че Дони Рей не е член на семейството, защото е пълнолетен. Отказ от „Обезщетения“ въз основа на твърдението, че присаждането на костен мозък не се покрива от полицата. Отказ от „Обезщетения“ с довода, че тези трансплантации са в експериментална фаза и не се приемат за лечебен метод.

Съдебните заседатели попиват всяка дума. Вече надушват смръднята.

А после идва ред на обидното писмо. Докато Дот го чете на съдебните заседатели, аз напрегнато следя физиономиите им. Неколцина са видимо стъписани. Други примигват недоумяващо. Някои се вторачват в масата на защитата, където, странно защо, всички членове на екипа са се отдали на медитация и са забили очи в пода.

Когато Дот свършва, в залата се възцарява мълчание.

— Моля ви да го прочетете отново — обаждам се аз.

— Възразявам — тутакси скача прав Дръмонд.

— Отхвърля се — пресича го Киплър.

Дот повторно прочита писмото, този път по-отчетливо и изразително. Точно тук искам да спра с въпросите си към Дот, тъй че й благодаря. На подиума застава Дръмонд. Ще направи грешка, ако се държи грубо с нея, и не вярвам да го стори.

Той започва с някакви мъгляви въпроси имала ли е предишни застраховки, пита я как тъй се е спряла именно на тази полица. Какво е имала предвид, като я е купувала. Дот просто е искала да застрахова семейството си, това е всичко. Каквото именно било и уверението на агента. Обещавал ли й е агентът, че полицата покрива трансплантациите?