Джон Гришам - Ударът

Усещам, че коленете ми са нещо омекнали. Знаела е, че ще дойда, и е планирала нещата предварително — и киното, и местата, и всичко. Поръчвам си чашка кафе до един каталясал Дядо Коледа и се опитвам да си представя какво ще ми каже тя. Какво ли си мисли? Купувам си билет минути преди да започне прожекцията.

В салона има-няма петдесетина човека. Тайфа хлапета, явно твърде малки за подобен филм, седят най-отпред и се хилят високо на всяка мръсотийка. Тук-там из редовете се мержелее някоя клета душа. Задните редове са празни.

Тя пристига след няколко минути и сяда до мен. Кръстосва крака и полата й се дръпва над коленете. Не мога да не го забележа.

— Често ли идваш тук? — пита тя и аз избухвам в смях. Не ми изглежда нервна. А аз направо съм на тръни.

— В безопасност ли сме? — питам.

— От кого?

— От мъжа ти.

— Да. Излезе с момчетата.

— Пак ли започна да пие?

— Аха.

Това може да означава какво ли не.

— Но не много — добавя тя след малко.

— Значи не те е…

— Не. Хайде да говорим за нещо друго.

— Извинявай. Просто се тревожех за теб, това е всичко.

— Защо се тревожиш за мен?

— Защото непрекъснато си ми в ума. А ти изобщо мислиш ли си за мен?

Взираме се в екрана и не виждаме нищо.

— През цялото време — казва тя и сърцето ми спира.

На екрана едно момче и едно момиче изведнъж започват да разкъсват дрехите си. Падат на леглото, около тях хвърчат възглавници и бельо. Вкопчват се страстно един в друг и леглото започва да се тресе. Докато те се любят, Кели провира ръка под моята и се притиска към мен.

И двамата мълчим. После на екрана се появява нова сцена и аз отново поемам дъх.

— Кога започна в магазина? — питам аз.

— Преди две седмици. Трябват ми пари за Коледа.

Сигурно ще изкара повече от мен дотогава.

— Той пуска ли те на работа?

— Не ми се говори за него.

— За какво да си говорим тогава?

— Кажи нещо за кантората.

— Много работа. През февруари имаме голям процес.

— Значи нещата ти вървят?

— Борим се, но бизнесът се развива добре. Адвокатите обикновено умират от глад, но пък после, ако направят удар, падат много пари.

— А ако не направят?

— Ами гладуват си. Дай да не си говорим за адвокатите.

— Добре. Клиф иска бебе.

— Това какво ще реши?

— Не знам.

— Не го прави, Кели — изричам със страст, която ме изненадва. Впивам поглед в нея и стисвам дланта й.

Защо, по дяволите, седя в някакво кино и държа ръката на една омъжена жена? Това е въпросът. Ами ако изведнъж Клиф се появи и ме спипа как се прегръщам с жена му? Кого от двама ни ще убие първо?

— Каза ми да не взимам вече хапчета.

— А ти спря ли?

— Не. Но се страхувам какво ще стане, ако не забременея. Едно време беше лесно, ако си спомняш.

— Става дума за твоето тяло.

— Да, ама той го иска през цялото време. Станал е просто сексманиак.

— Виж, хайде да говорим за нещо друго, а?

— Добре. Май вече няма за какво.

— Като че ли си права.

Пускаме си ръцете и няколко минути се взираме в екрана. Кели бавно се обръща и се обляга на лакът. Лицата ни почти се допират.

— Исках просто да те видя, Руди — прошепва тя.

— Щастлива ли си? — Докосвам бузата й с длан. Как ли би могла да бъде щастлива?

— Не, не съм — поклаща глава тя.

— Какво да направя за теб?

— Нищо — прехапва устни тя и виждам влага в очите й.

— Ти трябва да решиш — казвам аз.

— Така ли?

— Или подаваш молба за развод, или забравяш за мен.

— Мислех, че си ми приятел.

— И аз така мислех. Но не съм. Става дума за нещо повече, и двамата го знаем.

Продължаваме да се взираме в екрана.

— Трябва да вървя — казва тя. — Почивката ми почти свърши. Извинявай, че те обезпокоих.

— Не си ме обезпокоила, Кели. Радвам се да те видя. Ала няма да се крия повече така. Или подаваш молба за развод, или преставаме да се виждаме.

— Но аз не мога да те забравя ей тъй.

— Тогава подай молбата. Можем да го направим още утре. Ще ти помогна да се отървеш от този грубиян и тогава ще се позабавляваме.

Тя се навежда, целува ме лекичко по бузата и изчезва.

Без да се консултира с мен, Дек измъква телефона си от кантората и отива при Бъч, след което двамата го занасят на някакъв техен познат, който някога е работил за военните. Според него подслушвателното устройство, монтирано в нашите апарати, не прилича на джунджуриите, използвани от ФБР и другите правителствени агенции. Произведено е в Чехословакия, средна хубост като качество, и подхранва предавател, разположен някъде наблизо. Почти е сигурен, че не е сложено от полицията или от ФБР.