Джон Гришам - Ударът

Доугън подписва договор и пълномощно за достъп до медицинските му документи. Боли го, затова не се задържаме. Нали е подписал. Сбогуваме се и обещаваме да наминем утре.

Към пладне Дек разполага с копие от полицейския доклад и вече е разговарял с бащата на момчето. Застраховани са в „Стейт Фарм“. Бащата неблагоразумно споменава, че според него застраховката е с лимит двайсет и пет хиляди долара. Двамата с момчето ужасно съжаляват. Няма проблеми, уверява Дек, благославяйки катастрофата.

Една трета от двайсет и пет хиляди прави осем и нещо. Обядваме в разкошен ресторант. Аз поръчвам вино. Дек си поръчва десерт. Това е най-великият момент от историята на нашата фирма. Три часа кроим планове как да похарчим парите.

В четвъртък, три дни след пътуването до Кливланд, аз отново седя пред Киплър. Часът е пет и половина следобед. Негова светлост подбра времето така, че великият Лио Ф. Дръмонд да дотърчи след тежък съдебен ден и да си изтърпи наказанието. Присъствието му попълва екипа на защитата — и петимата са налице. Правят се на самоуверени, макар всички да знаят какво ги чака. Джак Ъндърхол, юристът от „Грейт Бенефит“, също е тук, но другите са предпочели да си стоят в Кливланд. Не ги упреквам.

— Предупредих ви за документите, мистър Дръмонд — сурово изрича негова светлост. Призова ни за тишина само преди пет минути, а Дръмонд вече е разбит на пух и прах. — Мисля, че бях доста ясен, дори го изразих в писмена форма, в съдебно нареждане, тъй да се каже. Е, какво стана?

Дръмонд навярно не е виновен. Клиентът го разиграва и аз дълбоко подозирам, че в Кливланд са се изпокарали. Лио Дръмонд е олицетворение на самолюбието и трудно понася унижения. Почти ми дожалява за него. Води дело за милиони във Федералния съд, сигурно спи по три часа на нощ, главата му е пламнала, а сега го домъкват тук да оправдава нечистите ходове на своя калпав клиент.

Почти ми дожалява.

— Това е непростимо, ваша светлост — отвръща той с подкупваща искреност.

— Кога узнахте, че тези трима свидетели вече не работят за клиента ви?

— В неделя следобед.

— Опитахте ли се да уведомите адвоката на ищеца?

— Да. Не успяхме да го открием. Дори се обадихме до всички авиолинии.

— Ами да се бяхте обадили в „Грейхаунд“.

Киплър бавно клати глава в пристъп на величаво възмущение.

— Седнете, мистър Дръмонд — казва той.

До мен още не е опрял.

— Ето какво, господа — продължава негова светлост. — По следващия понеделник ще се съберем тук за взимане на показания. От страна на ответника ще се явят следните свидетели: Ричард Пелрод, главен експерт; Еверет Лъфкин, вицепрезидент по обезщетенията; Кърмит Олди, вицепрезидент по гаранциите; Брадфорд Барне, вицепрезидент по административните въпроси и мистър Уилфред Кийли, изпълнителен директор.

Киплър ми заръча да избера когото си харесам.

Имам чувството, че момчетата отсреща ще засмучат всичкия въздух в залата.

— Без извинения, без закъснения и отсрочки. Разбира се, пътуването е за тяхна сметка. Ще останат на разположение толкова дълго, колкото ищецът намери за добре, и няма да бъдат освободени без разрешение на мистър Бейлър. Всички разходи за взимането на показания, включително протоколиране и машинопис, ще се поемат от „Грейт Бенефит“. Нека предвидим три дни за цялата процедура. Освен това на ищеца да бъдат връчени копия от всички документи най-късно до идната сряда, пет дни преди показанията. Копията да бъдат четливи и хронологично подредени. Всяко неизпълнение ще се наказва най-строго. И като стана дума за наказание, определям за ответника „Грейт Бенефит“ санкцията да заплати на мистър Бейлър разноските, по проваленото му пътуване до Кливланд. Мистър Бейлър, колко струва двупосочен самолетен билет до Кливланд?

— Седемстотин долара — най-искрено отговарям аз.

— Първа класа или туристическа?

— Туристическа.

— Мистър Дръмонд, вие изпратихте в Кливланд четирима адвокати. В коя класа пътуваха — туристическа или първа?

Дръмонд хвърля кръвнишки поглед към Т. Пиърс, който се свива като хлапе, спипано около сладкото, после отговаря:

— В първа класа.

— Така си и мислех. Колко струва първокласният билет?

— Хиляда и триста.

— Колко похарчихте за дневни и квартирни, мистър Бейлър?

Всъщност похарчих само четирийсет долара. Но би било голям срам да го призная пред всички. Сега съжалявам, че не наех президентски апартамент.

— Около шейсет долара — казвам аз.