Джон Гришам - Ударът

Киплър ме настанява отдясно на Дони Рей, Дръмонд сяда отляво. После негова светлост заема място до мен. Всички придръпваме столовете си по-близо до свидетеля. Дот стои права на няколко крачки зад камерата и зорко дебне всяко движение на сина си.

Отстрани съседите изгарят от любопитство и са се лепнали за телената мрежа. Нейде по-нагоре по улицата някой е надул радиото, но засега музиката не пречи. В топлото съботно утро над квартала се носи шумът на косачки и градинарски ножици.

Дони Рей отпива глътка вода и се мъчи да не обръща внимание на факта, че един съдия и четирима адвокати са се вторачили в него. Целта на показанията е ясна: съдебните заседатели да могат да го изслушат, защото докато започне процесът, той вече ще е в гроба. Трябва да предизвика съчувствието им. Само преди няколко години показанията му щяха да бъдат регистрирани по утвърдения начин — съдебният протоколчик идва, натраква всичко на машина и по-късно аз го чета пред съда. Но днес е време на новите технологии. Все по-често показанията — особено на умиращи свидетели — биват записани с видеокамера и се прожектират пред съдебните заседатели. По съвет на Киплър ще използваме и стандартната процедура. Така двете страни и съдията ще могат да правят бързи справки, без да преглеждат целия видеозапис.

Цената на протокола ще зависи от времетраенето. Съдебните секретарки взимат хонорар на страница текст, затова Дек ме предупреди да не прекалявам с въпросите. Процедурата е по наше настояване и трябва да я платим. Според Дек Ще струва около четиристотин долара. Не е лесно да си адвокат.

Киплър пита Дони Рей дали е готов да започнем, после нарежда на секретарката да му помогне с полагането на клетва. Той обещава да говори истината. Тъй като е мой свидетел и показанията ще послужат за веществено доказателство, разпитът трябва да бъде извършен по всички правила. Коленете ми са омекнали, но присъствието на Киплър ме успокоява донякъде.

Питам Дони Рей за името, адреса, рождената дата и още някои подробности за дома и родителите. Дотук всичко е лесно и за двама ни. Той отговаря бавно, гледайки право в камерата, както съм го инструктирал. Знае наизуст всичките ми въпроси и повечето неща, за които може да попита Дръмонд. Подпрял е гръб на дървото. От време на време бърше с кърпичка потта от челото си, без да обръща внимание на любопитните ни погледи.

Не съм го съветвал да показва колко е болен, но съвсем не изглежда добре. Може би му остават броени дни.

На две крачки от мен Дръмонд, Гроун и Хил са подпрели бележници върху коленете си и записват всяка дума на Дони Рей. Интересно, колко ли взимат за работа в почивните дни? Не след дълго вратовръзките се разхлабват и сините якета увисват върху облегалките.

По време на едно кратко прекъсване задната врата се разтваря шумно и Бъди излиза навън с тежка стъпка. Махнал е бялата риза и сега носи познатия лекьосан пуловер, а в ръката си стиска зловеща книжна торба. Опитвам да насоча цялото си внимание към свидетеля, но не мога да не забележа с крайчеца на окото си как Бъди крачи през двора, хвърляйки към нас подозрителни погледи. Знам точно къде отива.

Едната врата на форда е отворена и той хлътва на предната седалка. Десетина котки изхвръкват през прозорците. Дот стиска зъби и ме поглежда нервно. Бързо поклащам глава, за да й кажа: „Остави го на мира. Безобиден е.“ Сигурно й иде да го убие.

Продължавам с въпросите за образование и трудов стаж, като засягам факта, че Дони Рей никога не е напускал дома си, не е регистриран в избирателните списъци, не е имал неприятности с полицията. Оказва се, че изобщо не е толкова трудно, колкото си го представях снощи в хамака. Говоря като истински адвокат.

Задавам на Дони Рей поредица отработени въпроси за болестта и лечението, което е получил. Тук внимавам, защото той не бива да цитира думите на лекаря си, да прави предположения или да обсъжда медицински теми. Всичко това ще се смята за отклонение от фактите. За тия въпроси ще има други свидетели. Поне така се надявам. Очите на Дръмонд пламват. Той изслушва всеки отговор, анализира го набързо и чака следващия. Изглежда спокоен и невъзмутим.

Физическите и психическите сили на Дони Рей си имат предел. Търпението на съдебните заседатели — също. Двайсет минути по-късно приключвам своя разпит, без да съм предизвикал нито едно възражение от страна на противника. Дек ми намига, сякаш иска да каже, че съм велик.

Лио Дръмонд се представя за протокола, после обяснява чий представител е и колко много съжалява за обстоятелствата. Всъщност говори не на Дони Рей, а на съдебните заседатели. Гласът му е благ и добродушен, просто прелива от състрадание.