Джон Гришам - Ударът

Само веднъж да ни излезе късметът, често повтаря той. В нашия занаят това е нещо като девиз. Един голям удар, и можеш да се пенсионираш. Именно затова адвокатите се унижават с толкова евтини хитрини — цветни обяви в справочниците, лов на клиенти по телефона, рекламни табла по стените и автобусите. Запушваш нос, търпиш зловонието на собствените си действия, стоически понасяш снобското високомерие на адвокатите от големите фирми, защото ти трябва един-едничък удар.

Дек е решил на всяка цена да го намери.

Докато той обикаля на лов за клиенти, аз също не стоя със скръстени ръце. В рамките на Мемфис са включени още пет отделни общини. Всяка от тях има общински съд, а всеки съд набира млади адвокати, за да осигури безплатна защита на най-бедните обвиняеми с по-леки престъпления. Повечето съдии и прокурори са млади, работят на половин щат и са завършили Мемфиския университет. Едва изкарват по петстотин долара на месец. Най-често имат частни кантори в предградията и между другото по няколко часа седмично разорават нивата на правораздаването. Обиколих да се запозная с тези хора, ръкувах се, раздавах визитни картички, обяснявах колко ми трябва малко работа в техния съд и в крайна сметка резултатите са доста противоречиви. В момента съм защитник на шестима безпарични престъпници с най-различни прегрешения — от притежаване на наркотици до дребна кражба и непристойно поведение на обществено място. За всяко дело получавам не повече от сто долара и трябва да го приключа до два месеца. За да се срещна с клиента, да изслушам самопризнанията му, да се спазаря с адвоката и да отскоча до съда в предградията, губя минимум четири часа. Това прави по двайсет и пет долара на час, без да приспадам данъците и разноските.

Но поне се намирам на работа и капе по нещичко. Срещам се с хора, раздавам картички, съветвам новите си клиенти да разправят на приятели и познати, че аз, Руди Бейлър, мога да уредя всичките им правни проблеми. Тръпки ме побиват, като си помисля какво ще ми поднесат тия хора. Нищо друго, освен мизерия и страдания. Разводи, дългове, нови престъпления. Тежък адвокатски живот…

Дек смята, че като съберем малко пари, трябва да почнем с рекламата: да се обявим за царе на телесните повреди и да излезем по кабелната телевизия — предимно в ранните часове, за да хванем работническата класа, докато закусва, преди да е тръгнала към трудовите злополуки. Освен това редовно слуша една местна негърска радиостанция, която пуска само рап. Не че харесва музиката, но станцията е между най-популярните, а по някакво чудо нито един адвокат не се е напъхал в програмата. Дек има страхотна идея. Рап-адвокати!

Бог да ни е на помощ.

Обичам да вися из съдебното деловодство и да флиртувам с чиновничките, докато си върша работата. Досиетата са достъпни, а картотеката е в компютъра. Изясних си как действа системата и открих няколко дела на Лио Ф. Дръмонд. Най-новото е отпреди осемнайсет месеца, най-старото вече навършва осем години. Нито едно не е свързано с „Грейт Бенефит“, но във всички случаи е защитавал застрахователни компании. И присъдите неизменно са били благоприятни за неговите клиенти.

През последните три седмици посветих дълги часове на тези дела. Водих си най-подробни записки, изкопирах стотици страници. С тяхна помощ подготвих дълъг списък от въпроси, които едната страна изпраща на другата, настоявайки за писмен отговор и клетвена декларация. Подобни въпроси могат да се оформят по най-различен начин, но усетих, че неволно копирам стила на Дръмонд. Ориентирах се по старите досиета и уточних множество документи, които ще изискам от „Грейт Бенефит“. В някои дела противниците на Дръмонд са били доста добри, в други — направо жалки. Но той винаги е надделявал.

Проучвам неговите молби, предложения, възражения и отговори. Вечер в леглото чета пледоариите му. Уча наизуст предварителните процедури. Чета дори писмата му до съда.

След един месец тънки и по-дебели намеци, най-сетне убедих Дек да отскочи до Атланта. Той престоя там два дни и се разрови здравата. Две нощи спа в много евтин мотел, защото пътуването беше за сметка на фирмата.

Днес се завърна с новините, които очаквах. Богатството на мис Бърди е малко над четирийсет и две хиляди долара. Вторият й съпруг наистина е получил наследство от брат си във Флорида, но неговият дял е бил под един милион. Преди да се ожени за мис Бърди, Антъни Мърдайн е имал още две съпруги, които му народили шест деца. Децата, адвокатите и данъчните власти глътнали почти всичко. Мис Бърди получила четирийсет хиляди и кой знае защо ги поверила на инвеститорския отдел в една тамошна банка. След пет години храбри капиталовложения сумата е набъбнала с около две хиляди.