Джон Гришам - Ударът

Ония около масата на защитата започват да подскачат. Купища папки и листчета прехвръкват от човек на човек. Дръмонд и свитата шушукат начумерено. Двамата от „Грейт Бенефит“ лепват глава до глава. Майтап и половина.

Т. Пиърс Морхаус надига задник на милиметър от стола и опира лакти върху масата, очаквайки отчаяно следващата точка.

— Последната молба е за спешно взимане на показания от Дони Рей Блек — казва негова светлост, гледайки втренчено масата на защитата. — Надявам се, че нямате възражения. Кой би желал да отговори, господа?

Към молбата съм приложил две странички заключение от доктор Уолтър Корд, който твърди черно на бяло, че Дони Рей вече е пътник. Отговорът на Дръмонд представлява някакъв странен словесен миш-маш, от който май се изяснява само едно: че е много зает и няма време за глупости.

Т. Пиърс бавно изправя гръбнак, разперва ръце и се кани да изрече нещо, когато Киплър го изпреварва:

— Само не ми разправяйте, че сте по-вещи в медицината от лекуващия го доктор.

— Не, сър — казва Т. Пиърс.

— И не ме залъгвайте, че имате сериозни възражения.

Вече е пределно ясно кой ще командва парада и Т. Пиърс умело се отдръпва на неутрален терен.

— Всичко е само въпрос на време, ваша светлост. Ние дори още не сме отговорили на тази молба.

— Много добре знам какво ще отговорите, ясно ли е? Не ми се правете на стреснати. За другите отговори имахте време, нали? Дайте ми точна дата. — Изведнъж Киплър се обръща към мен. — Мистър Бейлър?

— Когато кажете, ваша светлост — усмихвам се аз. — По всяко време.

Блажена работа — да нямаш други задачи и ангажименти.

Петимата адвокати около масата на защитата се вкопчват в бележниците, сякаш изобщо има дата, когато някой от тях да не е зает.

— Моят съдебен график е запълнен, ваша светлост — казва Дръмонд, без да се изправя.

Животът на всеки важен адвокат се върти около една-единствена ос — съдебния график. Дръмонд най-нахално обявява, че през идните седмици ще е безкрайно зает и няма време за показанията на Дони Рей.

Четиримата блюдолизци се навъсват, кимат и задружно потриват брадички, защото и те имат съдебни графици, които по чудо се оказват безмилостно запълнени.

— Имате ли копие от заключението на доктор Корд? — пита Киплър.

— Да, ваша светлост — отговаря Дръмонд.

— Прочетохте ли го?

— Да.

— Оспорвате ли неговата достоверност?

— Ами… аз…

— Просто „да“ или „не“, мистър Дръмонд. Оспорвате ли заключението?

— Не.

— В такъв случай приемате, че младежът ще умре. Съгласен ли сте, че трябва да вземем показанията му, за да могат един ден съдебните заседатели да чуят каквото има да каже?

— Разбира се, ваша светлост. Просто… в момента моят график е…

— Какво ще кажете за идния четвъртък? — прекъсва го Киплър и в залата настава мъртвешка тишина.

— За мен е добре, ваша светлост — обаждам се аз. Никой не ми обръща внимание.

— След една седмица — казва Киплър, дебнейки защитата с подозрителен поглед.

Дръмонд е открил в някаква папка каквото му трябва и напрегнато проучва документите.

— От понеделник имам дело във Федералния съд, ваша светлост. Ако желаете, мога да ви покажа датите. Ще продължи около две седмици.

— Къде?

— Тук, в Мемфис.

— Изгледи за споразумение?

— Минимални.

Киплър забива поглед в документите пред себе си.

— Какво ще кажете за идната събота?

— За мен е добре, ваша светлост — пак се обаждам аз. Никой не ми обръща внимание.

— Събота ли?

— Да, двайсет и девети.

Дръмонд поглежда Т. Пиърс и става ясно, че следващата отсрочка зависи от него. Той бавно се надига, стиска черния си бележник като безценна реликва и казва:

— Съжалявам, ваша светлост, но през уикенда имам ангажимент извън града.

— По какъв повод?

— Сватба.

— Вие ли ще се жените?

— Не. Сестра ми.

Стратегически погледнато, те имат сметка да отлагат, докато Дони Рей умре, и по този начин да спестят на съдебните заседатели срещата с неговото съсухрено лице и измъчения му глас. Няма съмнение, че с общи усилия ще изнамерят достатъчно извинения, за да отлагат до второ пришествие.

Киплър отлично разбира това.

— Показанията ще бъдат приети на двайсет и девети, събота — казва той. — Съжалявам, ако създавам някакви неудобства на защитата, но бог ми е свидетел, че сте доста народ и ще се справите. Един-двама няма чак толкова да ви липсват. — Той затваря бележника, подпира се на лакти и се ухилва срещу адвокатите на „Грейт Бенефит“. — Нещо друго?