Джон Гришам - Ударът

Погледнато отстрани — чиста семейна идилия. Той е влюбен безумно и иска всички да видят как я целува. Просто не могат да се наситят един на друг.

Тя се подпира на оградата. Все още е с гипс, макар и по-малък, патериците също са налице. Стои сама, настрани от публиката. Не ме забелязва в сумрака отвъд игрището. За всеки случай съм си нахлупил кепе.

Интересно какво ли би сторила, ако ме види? Сигурно нищо, ще се прави на разсеяна.

Би трябвало да ме радва, че изглежда щастлива, че оздравява и се разбира с мъжа си. Слава богу, с побоищата очевидно е свършено. Призлява ми, като си представя как я млати с бухалката. Нелепо и тъжно, но факт — спре ли тормозът, значи губя Кели завинаги.

Ненавиждам се заради тази мисъл.

Клиф заема позиция. Той посреща третата топка успешно и я изстрелва нейде далеч над лампите. Поразителен удар. Клиф лениво изтичва през базите и подвиква нещо на Кели. Няма спор, че е надарен спортист, никой от другите не може да се мери с него. Представям си какъв ужас би било да ми излезе насреща с бухалката.

Надявам се да е спрял пиенето, а това сигурно ще сложи край и на побоищата. Все още имам време да се оттегля.

След час Дони Рей започва да клюма. Докато карам обратно, разговаряме за неговите показания. Днес подадох молба до съда да ми разрешат взимане на показания от Дони Рей в най-близко време. Скоро моят клиент ще бъде прекалено слаб, за да издържи под градушка от въпроси, тъй че трябва да побързаме.

— Дай да я свършим тая работа час по-скоро — казва той, когато спираме пред дома му.

Ако не бях толкова нервен, сигурно щеше да е забавно. Не се съмнявам, че страничен наблюдател би забелязал смешната страна на нещата, но никой в съда не се усмихва.

Аз седя сам зад масата на ищеца с грижливо подредени купчинки папки и документи. Справките и бележките са на стратегическо място край дясната ми ръка. Дек седи зад мен, но не на масата, където все пак би могъл да свърши някаква работа, а чак отвъд преградата, тъй че изглеждам съвсем сам.

И точно така се чувствам.

Отвъд тясната пътека масата на защитата е гъсто населена. Естествено, Лио Ф. Дръмонд седи по средата и гледа право напред, а наоколо му е свитата. Двама отляво, двама отдясно. Дръмонд е шейсетгодишен йейлски възпитаник с трийсет и шест години съдебен опит. Т. Пиърс Морхаус е на трийсет и девет, също йейлски възпитаник, съдружник в „Тинли Бринт“, с четиринайсет години стаж. Б. Дюи Клей Хил Трети — трийсет и една, Колумбийски университет, още се бори за съдружник, шест години стаж. М. Алек Плънк Младши — двайсет и осем, две години стаж и за пръв път участва в сериозна битка несъмнено защото е учил в Харвард. Негова светлост Тайрън Киплър също е харвардски възпитаник. Плюс това Плънк е чернокож. Като Киплър. В Мемфис рядко се срещат чернокожи адвокати с харвардско образование. По една случайност в „Брилянтин“ се е намерил точно такъв и ето го тук с явната цел да затрогне душата на негова светлост. Ако нещата вървят по план, някой ден ще се изправим пред съдебните заседатели. Половината регистрирани избиратели в окръг Шелби са негри, тъй че може да се очаква същото и при заседателите. М. Алек Плънк Младши ще бъде използван с надеждата да внуши безмълвно доверие на част от тях.

Не се и съмнявам, че ако между съдебните заседатели изникне например жена от Камбоджа, симпатягите в „Брилянтин“ мигом ще се разровят из личния състав и тутакси ще докарат нейна сънародничка.

На пето място в правния екип на „Грейт Бенефит“ е Брандън Фулър Гроун — жалка и загадъчна фигура, лишена дори от номер и съкращение. Чудно, как тъй не се е нарекъл Б. Фулър Гроун, та поне малко да заприлича на истински адвокат от голяма фирма? Той е на двайсет и седем, завършил преди две години с пълно отличие нашия факултет, където и до днес му се носи славата. Когато постъпвах, Гроун беше легендарна фигура и първите изпити съм взел по неговите записки.

Ако не се броят двете години, прекарани от М. Алек Плънк Младши като секретар на някакъв федерален съдия, около масата на защитата са струпани петдесет и осем години адвокатски опит.

Аз получих права преди по-малко от месец. Помощникът ми се е издънвал на изпита точно шест пъти.

Направих тия сметки късно снощи, докато се ровех из факултетската библиотека, защото кантората на Руди Бейлър притежава цифром и словом осемнайсет тома правна литература — предимно овехтели и съвсем безполезни учебници.

Зад адвокатите седят двама образи с високомерни чиновнически физиономии. Подозирам, че са служители на „Грейт Бенефит“. Единият ми се струва познат. Май беше тук и предния път, когато разглеждахме молбата за прекратяване на делото. Тогава не му обърнах внимание, пък и сега не ме вълнува особено. Имам си други грижи.