Джон Гришам - Ударът

Има начини да избягваш определени съдии и печените адвокати ги познават добре, затова гледат да поддържат сърдечни отношения с деловодителите. Още се чудя защо Брузър, адвокат с двайсетгодишен опит и познания за всичките тънки трикове, ми позволи да заведа делото „Блек“, без да предприеме някоя маневра за измъкване от Харви Хейл.

Но Хейл вече го няма и животът отново е хубав. Тайрън Киплър скоро ще наследи неговата съдебна зала, която направо плаче за шумни дела.

След дълги години единодушно настояване от страна на юристите и простолюдието неотдавна съдебните процедури бяха променени, с цел да се ускори правораздаването. Предвидени са по-строги санкции за случаите на неоснователни искове. Въвеждат се съкратени срокове, ограничаващи възможностите за протакане на делата. Съдиите получиха по-широки права да пришпорват спорещите страни и да ги насочват към предварителни споразумения. Много правилници и закони бяха допълнени все с тая цел — да се внесе експедитивност в гражданското правораздаване.

Сред това гъмжило от нови правила се появи и една процедура, известна под името „срочно придвижване“, предназначена да изтегля някои дела по-напред от другите. Терминът „моментално“ влезе в адвокатския жаргон. Спорещите страни могат да настояват за „срочно придвижване“, но това рядко се случва. Малцина адвокати рискуват да се хвърлят в процеса с главата надолу. Затова съдията има правото сам да взима подобно решение. Обикновено го прави, когато позициите и фактите са напълно ясни, но горещо оспорвани, и не е необходимо нищо друго, освен мнението на съдебните заседатели.

Тъй като Блек срещу „Грейт Бенефит“ е единственото ми дело, искам да бъде придвижено срочно. Обяснявам това на Букър една сутрин, докато си пием кафето. Букър от своя страна го обяснява на Киплър. Съдебната система се задвижва.

Само един ден, след като бива назначен от губернатора, Киплър ме привиква в кабинета си — същия кабинет, в който неотдавна се срещнах с Харви Хейл. Сега е коренно променен. Папките и книгите на Хейл са натъпкани в кашони и очакват изнасяне. Прашните лавици покрай стените пустеят. Завесите са дръпнати. Бюрото на Хейл е изнесено и двамата седим на сгъваеми столове.

Киплър е млад, още няма четирийсет. Говори любезно и никога не мига. Освен това е невероятно умен и всички смятат, че някой ден ще стане страхотен федерален съдия. Благодаря му за помощта преди изпита.

Разменяме най-общи приказки. Той споменава с добро покойния Хейл, но се учудва от оскъдното наследство. Вече е успял да прегледа всички висящи дела и да набележи няколко за срочно придвижване. Явно го сърбят ръцете за работа.

— Значи мислиш, че можем да придвижим случая „Блек“? — пита той бавно и предпазливо.

— Да, сър. Случаят е ясен. Няма да има много свидетели.

— По-точно?

Тепърва имам да решавам колко свидетели ще призова.

— Не съм съвсем сигурен. По-малко от десет.

— Ще си имаш ядове с документите — казва той. — Със застрахователните компании това е дежурен номер. Доста съм ги съдил и знам, че никога не дават каквото трябва. Има да ни бавят, докато получим каквото ти се полага.

Харесва ми, че говори в множествено число. И в това няма нищо лошо. Между многото си роли един съдия трябва да бъде и нещо като надзирател. Длъжен е да подпомага двете страни в търсенето на доказателства. Е, Киплър май проявява малко пристрастие. Но според мен няма нищо нередно — нека видим как ще се оправи Дръмонд без вярно куче като Хейл.

— Подай молба за срочно придвижване — казва Киплър и си записва в бележника. — Защитата ще протестира. Ще ви събера на заседание. Ако ответникът не представи убедителни мотиви, ще удовлетворя молбата. Четири месеца би трябвало да стигнат за събиране на свидетели, преглед на документите, писмени показания и тъй нататък. Когато приключи подготовката, ще насроча дата.

Дълбоко поемам дъх и едва преглъщам. Срокът ми се струва ужасно кратък. Вътрешно треперя при мисълта, че след толкова малко време ще трябва да изляза в съда срещу Лио Ф. Дръмонд и неговата дружина.

— Ще бъдем готови — казвам аз, макар че нямам представа какво да правя сега. Дано да изглеждам по-самоуверен, отколкото се чувствам.

Бъбрим още малко, после си тръгвам. Киплър ми заръчва да се обадя, ако имам проблеми.

Само след час едва не му се обаждам. Когато се връщам в кантората, заварвам дебел плик от „Тинли Брит“. Освен че скърби за своя приятел, Лио Ф. Дръмонд е развил трескава дейност. Машинката се върти на пълни обороти.