Джон Гришам - Ударът

Чувствам се напрегнат, но ако Хейл беше тук, щях да съм просто смазан. Или изобщо нямаше да дойда.

За щастие делото е в ръцете на негова светлост Тайрън Киплър. Снощи той ми каза по телефона, че това ще му е първото сядане на съдийската маса. Вече е подписвал решения и други документи, но за пръв път наистина се намесва в съдебен спор.

Един ден след като Киплър положи клетва, Дръмонд му прати молба за прехвърляне на делото пред федерален съд. Твърди, че Боби Оут, който продал полицата на семейство Блек, погрешно е причислен към ответниците. Според нас Оут все още се води за гражданин на Тенеси. Той е ответник. Ищците, семейство Блек, също са от Тенеси. За прилагане на федералното законодателство се изисква пълна разлика в гражданството. А разлика няма, защото, както подчертаваме, Оут живее тук и поради това делото не може да бъде федерално. Дръмонд обаче подаде молба, придружена с дебело изложение.

Докато Харви Хейл седеше тук, окръжният съд беше идеално място за правораздаване. Но щом Киплър пое делото, истината и законността изведнъж се прехвърлиха във федералния съд. Тия неща бият на очи и Киплър прие молбата като лична обида. Аз от своя страна се постарах да налея масло в огъня.

Пристъпваме към обсъждане на молбите. Освен предложението за смяна на съда Дръмонд е подал още две — за обезпечаване на разноските и за санкции срещу нас. Последното много ме засегна, затова отвърнах с контрапредложение, в което твърдя, че неговата молба е неоснователна и злонамерена. Според Дек при повечето дела битката за санкциите се превръща в отделно сражение, тъй че е по-добре да не я подхваща човек. Аз обаче не вярвам много на Дек. Той си знае колко е бос. И обича да казва: „Лесно се пържи пъстърва. Ама номерът е да я хванеш.“

Дръмонд важно пристъпва към подиума. Молбите се разглеждат по реда на подаване, затова започва с най-дребната — за обезпечаване на разноските. Според него ако делото влезе в съда, сметката ще надвиши хиляда долара и адски се е загрижил, че при загуба нито аз, нито клиентите ми ще могат да я покрият.

— Позволете да ви прекъсна за секунда, мистър Дръмонд — замислено казва Киплър. Говори тежко и отмерено. — Ето молбата ви и приложението към нея. — Той взима камара листове и ги размахва пред Дръмонд. — Говорите вече пета минута и повтаряте дума по дума каквото е писано тук черно на бяло. Имате ли да добавите нещо ново?

— Ваша светлост, аз имам правото да…

— Да или не, мистър Дръмонд? Уверявам ви, знам да чета и да разбирам прочетеното, а бих добавил, че пишете твърде добре. Но ако нямате нищо ново, за какво сме се събрали?

Сигурен съм, че великият Лио Дръмонд никога не е изпадал в подобна ситуация, но той запазва спокойствие, сякаш всеки ден го кастрят по този начин.

— Просто опитвам да подпомогна съда, ваша светлост — обяснява той с широка усмивка.

— Отхвърля се — студено отвръща Киплър. — По-нататък.

Без никакъв признак за объркване Дръмонд продължава:

— Следващата ни молба е за санкции срещу ищеца. Ние смятаме…

— Отхвърля се — прекъсва го Киплър.

— Моля?

— Отхвърля се.

Дек пристъпва на пръсти зад гърба ми. Зад вражеската маса четири глави се привеждат задружно, за да увековечат съдебното решение. Сигурно пишат с главни букви: ОТХВЪРЛЯ СЕ.

— Двете страни са подали молби за санкции — казва Киплър, гледайки втренчено Дръмонд. — Отхвърлям ги.

Камъкът е и в моята градина.

Лоша работа е да ти отнемат думата, когато печелиш по триста и петдесет долара на час. Дръмонд поглежда свирепо Киплър, който приема това с огромно удоволствие.

Но Дръмонд е професионалист с дебела кожа. За нищо на света не би позволил на някакъв жалък окръжен съдия да го изкара от релси.

— Много добре, преминавам към нашата молба делото да се прехвърли във федерален съд.

— Да я видим — съгласява се Киплър. — Кажете най-напред защо не опитахте да прехвърлите делото, докато беше при съдията Хейл?

Дръмонд се е подготвил.

— Ваша светлост, случаят беше нов и все още проучвахме доколко е замесен ответникът Боби Оут. Сега изяснихме нещата и смятаме, че Оут е включен само за да бъде избегнато федералното правораздаване.

— Значи от самото начало сте искали делото да бъде гледано пред федерален съд?

— Да, сър.

— Дори по времето на Харви Хейл?

— Точно така, ваша светлост — невинно потвърждава Дръмонд.

По физиономията на Киплър личи, че не му вярва. Пък и едва ли някой друг в залата би повярвал. Но това няма значение, всичко е ясно и без думи.