Джон Гришам - Ударът

Засекретена е била само част от съдебната документация, но Дек хвърлил всички усилия и успял да изтормози деловодителите дотолкова, че узнал каквото ни трябва.

— Съжалявам — казва той, след като привършва разказа и ми връчва копия от съдебните решения.

Чувствам се разочарован, но не и изненадан.

Първоначално бяхме предвидили да вземем показания от Дони Рей Блек в новата си кантора — перспектива, която ме плашеше не на шега. Двамата с Дек не работим в мизерия, но стаичките са тесни и голи. На прозорците няма завеси. Казанчето в първобитната тоалетна пуска вода, когато му скимне.

Не че се срамувам от кантората — тя е съвсем прилична. Скромна стартова площадка за бъдещия лъв на правосъдието. Но ония от „Брилянтин“ неминуемо ще сбърчат носове, щом я зърнат. Те са свикнали на най-доброто и ми е адски противно, като си помисля, че ще трябва да търпя високомерното им пренебрежение към нас, тружениците от задния двор. Не ни достигат дори столове, за да ги настаним около малката заседателна маса.

В петък, един ден преди показанията, Дот ми казва, че Дони Рей е на легло и не може да излезе от къщи. Много се е разтревожил за разпита и това го съсипва. Щом Дони Рей не е в състояние да излезе, остава само една възможност. Обаждам се на Дръмонд и той заявява, че не може да приеме преместването на процедурата в дома на моя клиент. Правилата са си правила — ще трябва да отложа за друг път и отново да уведомя всички. Много съжалява. Е, да — за него е най-добре да отлага чак до погребението. Приключвам разговора и се обаждам на съдията Киплър. Пет минути по-късно Киплър звъни на Дръмонд и след няколко кратки реплики мястото за взимане на показания е прехвърлено в дома на Дот и Бъди Блек. Странно, Киплър също възнамерява да дойде. За един съдия това е твърде необичайно, но Киплър си има причини. Дони Рей е тежко болен и може би не ще има друга възможност да го изслуша. Всяка минута е скъпоценна. При даването на показания често избухват жестоки схватки между адвокатите. Понякога се налага едната или другата страна да търси по телефона помощ от съдията. Ако съдията е изчезнал и спорът стане неразрешим, процедурата трябва да се отложи. Киплър подозира, че Дръмонд и славната му компания ще се опитат да провалят работата, като подхванат безсмислен спор, а после се направят на обидени и напуснат.

Но ако Киплър е там, цялата процедура ще мине безупречно. Той ще държи Дръмонд изкъсо. Освен това, както сам казва, няма какво друго да прави в събота.

Мисля, че има и още нещо — май се тревожи да не оплета конците. Прав е, човекът.

В петък вечер до късно не мога да заспя от тревоги и мисли как точно ще вземем показания в дома на семейство Блек. Там е сумрачно, влажно и лампите едва мъждукат — а последното може да бъде фатално, защото ще записваме показанията с видеокамера. Съдебните заседатели трябва да видят ужасното му състояние. В къщата няма климатична инсталация и температурата не пада под трийсет градуса. Трудно мие да си представя как ще се натъпчат в една стая шестима адвокати, съдия, протоколчик, оператор и Дони Рей.

Сънувам кошмари, в които Дот бълва насреща ни гъсти облаци синя пушилка, а Бъди замерва прозорците откъм задния двор с празни бутилки от джин. Не ми се събират и три часа сън.

Пристигам един час по-рано. Къщата ми се струва неописуемо тясна и задушна. Дони Рей седи в леглото. Вече е малко по-бодър и обещава да бъде на висота. Обсъждали сме процедурата с часове. Миналата седмица му дадох списък на моите въпроси и на онова, което очаквам от Дръмонд. Дони казва, че е готов, и усещам в гласа му лека възбуда. Дот вари кафе и обира паяжини от стените. Цяла нощ е чистила — няма шега, ще й гостуват цял куп адвокати и жив съдия. Докато сядам на канапето, през хола минава Бъди — чист и избръснат. Ризата му е бяла и не стърчи от панталона. Как ли го е тормозила Дот, за да постигне този ефект.

Клиентите ми искат да се представят в най-добра светлина. Гордея се с тях.

Дек пристига с цял товар екипировка. Заел е от някакъв приятел вехта видеокамера, поне три пъти по-голяма от съвременните модели. Уверява ме, че ще работи без грешка. Това му е първата среща със семейство Блек. Фамилията го гледа изпод вежди, особено Бъди, който е пратен на каторжна работа — да бърше прах от масичката за кафе. Дек оглежда хола, дневната, кухнята и тихичко споделя, че просто няма достатъчно място. Той помъква към хола голям триножник, препъва се в масичката и си навлича нов яростен поглед от страна на Бъди.