Джон Гришам - Ударът

Къщата е буквално задръстена с масички, табуретки и прочие вехтории от шейсетте години, отрупани с евтини сувенири. С всяка минута става все по-горещо.

Съдията Киплър пристига, ръкува се наред, почва да се поти и след минута предлага:

— Дайте да огледаме навън.

Извеждам го през кухненската врата към малкото дворче. Край живия плет в дъното, точно срещу форда на Бъди, расте висок дъб, вероятно засаден още когато са строили къщата. Гъстата му корона хвърля прохладна сянка. Двамата с Дек следваме Киплър през прясно окосената, но пълна с боклуци трева. Докато минаваме край форда, съдията хвърля поглед към котките върху предния капак.

— Че какво му е на мястото? — пита той, щом стигаме под дървото.

Живият плет е толкова гъст, че съседният двор изобщо не се вижда. Сред тая буйна растителност се извисяват четири бора. Те закриват слънцето откъм изток и правят мястото доста уютно, поне засега. Осветлението е добро.

— Харесва ми — казвам аз, макар че в кратката си юридическа кариера никога не съм чувал за даване на показания под открито небе. Мислено отправям благодарствена молитва за присъствието на Тайрън Киплър.

— Имаме ли удължител? — пита той.

— Да, донесох — отвръща Дек, който вече размотава кабела през тревата. — Трийсет метра.

Цялото дворно място е около двайсет и пет на трийсет метра. Предният двор е доста по-голям, тъй че тук отзад ми се струва тесничко. Имам чувството, че фордът е само на две крачки. Стръвницата се е наместила горделиво върху капака и ни дебне с подозрителен поглед.

— Да донесем столове — спокойно предлага Киплър и запретва ръкави.

Заедно с Дот домъкваме четирите стола от кухнята, докато Дек се бори с удължителя и апаратурата. Бъди е изчезнал. Дот ни предлага да вземем масичката от верандата, после изравя в килера три сгъваеми стола, покрити с петна от мухъл.

След няколко минути пренасяне двамата с Киплър се обливаме в пот. Неколцина съседи са напуснали леговищата си и ни зяпат с безкрайно любопитство. Какво става тук? Негър по джинси пренася столове под дъба на семейство Блек. Някакво чудновато дребно създание с грамадна глава размотава кабели и веднага пак ги заплита с крака.

Двете съдебни секретарки пристигат малко преди девет и за зла беда ги посреща Бъди. Малко остава да си тръгнат, но в последния момент Дот им се притичва на помощ и ги довежда в задния двор. Слава богу, момичетата са с панталони. Те се присъединяват към Дек и започват да обсъждат как ще се монтира всичко.

Дръмонд се явява точно в девет, нито минута по-рано. Този път води само двама помощници — Б. Дюи Клей Хил Трети и Брандън Фулър Гроун. Облечени са като близнаци — тъмносини спортни якета, бели памучни ризи, колосани светлокафяви панталони и мокасини. Различават се само по вратовръзките. Дръмонд е без вратовръзка.

Заварват ни в задния двор и са поразени от обстановката. Но ние с Киплър и Дек вече сме плувнали в пот, тъй че не даваме пукната пара какво ще си помислят.

— Само трима? — питам аз, оглеждайки екипа на защитата. Казвам го на шега, но те не се усмихват.

— Ще седнете тук — сочи негова светлост към трите кухненски стола. — Внимавайте с жиците.

Дек е пръснал жици и кабели навред, а Гроун май много се плаши да не го удари ток.

Двамата с Дот помагаме на Дони Рей да стане от леглото и го извеждаме в задния двор. Макар че е много слаб, той полага усилия да върви сам. Докато наближаваме дървото, аз дебна реакцията на Лио Дръмонд при първата среща с Дони Рей. Изящното му лице е напълно безизразно и ми се ще да подхвърля: „Огледай го добре, Дръмонд. Виж какво е направил клиентът ти.“ Но Дръмонд не е виновен. Решението за отхвърляне на искането е взето от някаква все още неизяснена личност в „Грейт Бенефит“ много преди Дръмонд да чуе за случая. Просто в момента трябва да мразя някого, а той ми е подръка.

Настаняваме Дони Рей на тапициран люлеещ се стол. Дот се суети наоколо и проверява дали му е удобно. Той диша тежко, по лицето му се стича пот. Изглежда по-зле от друг път.

Любезно му представям присъстващите: съдията Киплър, двете секретарки, Дек, Дръмонд и другите двама от „Брилянтин“. Той няма сили да им протегне ръка, затова само кима и понечва да се усмихне.

Разполагаме камерата точно срещу него, обективът е само на метър от лицето му. Дек се мъчи да нагласи на фокус. Едната секретарка има диплома за видео оператор и се опитва да избута Дек настрани. Записът ще показва само Дони Рей. Ще се чуват и чужди гласове, но съдебните заседатели няма да видят друго лице, освен неговото.