Джон Гришам - Време да убиваш

— В коя кръчма?

— На Хюи.

— Какво откри той?

— Каза, че чул Коб и Уилард, двамата обвиняеми тук, да се хвалят как изнасилили едно малко чернокожо момиче.

Коб и Уилард се спогледаха. Кой е бил този доносник? Малко неща помнеха те от престоя си при Хюи.

— Какво открихте при Хюи?

— Арестувахме Коб и Уилард, после претърсихме един пикап, регистриран на името на Били Рей Коб. На сутринта го огледахме внимателно. Имаше многобройни петна от кръв.

— Какво още?

— Намерихме малка памучна фланелка, просмукана с кръв.

— Чия е фланелката?

— Принадлежи на Тоня Хейли, малкото момиченце, което е било изнасилено. Баща й, Карл Лий Хейли, я разпозна тази сутрин.

Карл Лий чу името си и изправи рамене. Ози заби поглед в него. Джейк се обърна и видя Карл Лий за първи път.

— Опишете пикапа.

— Нов жълт пикап форд, половинтонен. Големи хромови джанти и състезателни гуми. Флагче на Конфедерацията на задното стъкло.

— Кой е собственикът?

Ози посочи задържаните.

— Били Рей Коб.

— Отговаря ли на описанието на момичето?

— Да.

Чилдърс замълча и прегледа бележките си.

— Така, шерифе, какви други улики имате срещу задържаните?

— Говорихме тази сутрин с Пийт Уилард в затвора. Той призна и подписа.

— Какво си направил? — кресна Коб. Уилард се сви и се огледа за помощ.

— Тишина! Тишина! — извика Булард и удари с чукчето. Тиндейл разтърва клиентите си.

— Уведомихте ли мистър Уилард за правата му?

— Да.

— Той наясно ли е с тях?

— Да.

— Подписа ли показания в този смисъл?

— Да.

— Кой присъства, когато мистър Уилард даде тези показания?

— Аз, двама от помощниците ми, моят следовател Рейди и лейтенант Грифин от пътната полиция.

— Разполагате ли с показанията?

— Да.

— Моля, прочетете ги.

Залата стоеше безмълвна и неподвижна, докато Ози четеше кратките показания. Карл Лий бе втренчил празен поглед в двамата обвиняеми. Коб хвърляше кръвнишки погледи към Уилард, който ронеше парченца кал от обувките си.

— Благодаря ви, шерифе — рече Чилдърс, когато Ози свърши. — Мистър Уилард подписал ли се е?

— Да, пред трима свидетели.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Булард викна:

— Свидетелят е на ваше разположение, мистър Тиндейл.

— Засега нямам въпроси, ваша светлост.

Добър ход, помисли Джейк. От стратегическа гледна точка за защитата бе най-добре да не задава въпроси по време на предварителното заседание. Просто слушай и си води бележки, нека свидетелските показания бъдат записани, а ти си трай. Така или иначе, случаят ще стигне до съд, за какво да си даваш труд? И никога не допускай обвиняемите да дават показания. За нищо не служат, само усложняват процеса след това.

Джейк бе уверен, че те няма да дадат показания, защото познаваше Тиндейл.

— Призовете следващия свидетел — нареди съдията.

— Нямаме други свидетели, ваше светлост.

— Добре. Седнете. Мистър Тиндейл, имате ли свидетели?

— Не, ваша светлост.

— Добре. Съдът намира, че има достатъчно доказателства за извършването на многобройни престъпления, и разпорежда мистър Коб и мистър Уилард да бъдат задържани до заседанието на разширения състав съдебни заседатели на окръг Форд, което се насрочва за понеделник, двайсет и седми май. Някакви въпроси?

Тиндейл бавно се надигна.

— Да, ваша светлост, ние отправяме молба към почитаемия съд да определи една разумна парична гаранция за двамата обви…

— Не се приема — отряза го Булард. — Засега освобождаването под гаранция се отхвърля. Имам сведения, че момичето е в критично състояние. Ако почине, обвиненията, разбира се, ще бъдат други.

— Ваша светлост, в такъв случай бих внесъл молба за заседание за пускане под гаранция след няколко дни, когато състоянието й ще се е подобрило.

Булард слушаше Тиндейл внимателно. Добра идея, помисли си той.

— Приема се. Разглеждане на молбата за пускане под гаранция се насрочва за следващия понеделник, двайсети май, в тази зала. Дотогава обвиняемите остават под разпореждането на шерифа на окръг Форд. Закривам заседанието.

Булард удари с чукчето и изчезна. Полицаите се скупчиха около обвиняемите, сложиха им белезниците и ги поведоха към стаята за задържани, после надолу по задното стълбище, покрай репортерите. Качиха ги на патрулната кола.

Изслушването на страните, типично за Булард, бе траяло по-малко от двайсет минути. Правосъдието понякога беше светкавично в тази зала. Джейк разговаряше с другите адвокати и наблюдаваше как тълпата се изнизва мълчаливо през огромната дървена врата в задната част на залата. Карл Лий не бързаше да си тръгне и направи знак на Джейк да го последва. Отидоха в ротондата. Карл Лий искаше да поговорят, затова се извини на останалите и обеща да се види с тях в болницата. Двамата с Джейк тръгнаха по виещата се стълба към първия етаж.