Джон Гришам - Време да убиваш

— Всички да станат! Съдът! — извика мистър Пейт. Хората се изправиха. Булард стигна до мястото си и седна.

— Седнете! — викна Пейт. — Къде са задържаните? Къде са? Доведете ги!

Коб и Уилард бяха вкарани в съдебната зала — с белезници, брадясали, смачкани и мръсни, те изглеждаха някак замаяни. Уилард не откъсваше очи от многобройната група негри, а Коб им обърна гръб. Луни свали белезниците им и ги накара да седнат до Дру Джак Тиндейл, обществения адвокат, на дългата маса, определена за защитата. До нея имаше друга дълга маса, където окръжният прокурор, Роки Чилдърс, си водеше бележки и си придаваше важност.

Уилард хвърли поглед през рамо и още веднъж огледа черните. На първия ред, точно зад него, седяха майка му и майката на Коб, всяка охранявана от по един помощник-шериф. Уилард се почувства в безопасност при толкова много полицаи. Коб нито веднъж не се обърна.

От задния ред Карл Лий вдигна глава и се загледа в гърбовете на двамата мъже, изнасилили дъщеря му. Двама непознати — раздърпани, брадясали и мръсни. Той покри лице с ръце и се сви напред. Зад него стояха полицаи, опрели гърбове на стената, и дебнеха всяко негово движение.

— Слушайте сега — започна гръмогласно Булард. — Това тук е само предварително изслушване на страните, то не е процес. Целта му е да установи има ли достатъчно доказателства за извършено престъпление, за да бъдат изправени задържаните пред разширен състав съдебни заседатели, които да решат дали ще има процес. Ако желаят, задържаните могат дори да откажат да присъстват.

Тиндейл се изправи.

— Не, ваша светлост, ние желаем да продължим с изслушването.

— Много добре. Притежавам две писмени клетвени декларации от шериф Уолс, в които двамата арестувани се обвиняват в изнасилване на момиче под дванайсет години, отвличане и физическо насилие. Мистър Чилдърс, можете да призовете първия си свидетел.

— Ваша светлост, прокуратурата призовава шериф Ози Уолс.

Джейк седна в ложата на съдебните заседатели до няколко други адвокати — всички се правеха, че са страшно заети в четене на важни материали. Ози се закле и седна на скамейката на свидетелите, отляво на Булард.

— Име?

— Шериф Ози Уолс.

— Главен шериф на окръга Форд?

— Да.

— Знам кой е — измърмори Булард, докато прелистваше папката.

— Шерифе, обадиха ли се вчера следобед във вашата канцелария във връзка с едно изчезнало дете?

— Да, беше към четири и половина.

— И какво направихте?

— Изпратих помошник-шерифа Уили Хейстингс до дома на Гуен и Карл Лий Хейли, родителите на момичето.

— Къде се намира той?

— На Крафт Роуд, зад бакалницата на Бейтс.

— Кого е заварил там?

— Майката на момичето, която се е обадила. После обиколил наоколо да потърси момичето.

— Намерил ли го е?

— Не. Когато се върнал в къщата, момичето било там. Открили го някакви рибари и го докарали вкъщи.

— В какво състояние е било момичето?

— Изнасилено и пребито.

— В съзнание ли е било?

— Да. Можело да говори, по-скоро да шепне.

— Какво е казало?

Тиндейл скочи.

— Моля ви, ваша светлост, знам, че при изслушване на страните е допустимо да се използват свидетелски показания, основани на чутото от друго лице, но това тук е преразказ от трета ръка.

— Възражението се отхвърля. Млъквайте! Сядайте! Продължавайте, мистър Чилдърс.

— Какво е казала тя?

— Казала на майка си, че били двама млади мъже в жълт пикап със знаме на Конфедерацията на задното стъкло. Това е почти всичко. Не можела да говори повече. Челюстите й били счупени, а лицето — размазано от ритници.

— Какво стана след това?

— Помощникът ми извикал линейка и я закарали в болницата.

— Как е тя?

— Казват, че състоянието й е критично.

— Какво стана след това?

— Онова, което бях научил до момента, ми даде основания да заподозра едно лице.

— И какво направихте?

— Намерих един мой осведомител, надежден при това, и го изпратих в една кръчма край езерото.

Чилдърс не бе по разнищването на детайли, особено пред Булард. Джейк знаеше това, както го знаеше и Тиндейл. За Булард всяко изслушване на страните бе една формалност. Независимо от случая, от фактите, от доказателствата щеше да прехвърли заподозрените на съдебните заседатели, които трябваше да решат ще има ли процес, или не. Ако доказателствата се окажат недостатъчни, нека те да ги освобождават, от къде на къде Булард. Той беше на изборна длъжност, а не съдебните заседатели. Гласоподавателите се изнервят, когато криминални престъпници се разхождат на свобода. Повечето адвокати от защитата в окръга Форд пропускаха предварителните изслушвания на Булард. Но не и Джейк. Той разглеждаше този етап от делото като най-добрия и бърз начин да се вникне в обвинението. Тиндейл рядко пропускаше предварително изслушване.