Джон Гришам - Време да убиваш

— Кажи й, че е вярно, но не мога да поема случая.

Ози сложи белезници на Уилард и го поведе по коридора към своята канцелария в предната част на ареста, който беше и затвор за по-леки присъди. Свали му белезниците и го накара да седне на един дървен стол в средата на тясната стая. Ози седна на големия стол от другата страна на бюрото и се загледа в обвиняемия.

— Уилард, това тук е лейтенант Грифин от пътната полиция на щата Мисисипи. До него е детектив Рейди от моята служба, а това са помощник-шерифите Луни и Пратър, с които се срещнахте миналата нощ, но се съмнявам, че ги помните. Аз съм шериф Уолс.

Погледът на Уилард ужасено скачаше от човек на човек. Беше заобиколен от всички страни. Вратата бе затворена. Два касетофона бяха поставени един до друг върху бюрото на шерифа.

— Ще ти зададем няколко въпроса. Нещо да кажеш?

— Ами нищо.

— Преди да започнем, искам да съм сигурен, че знаеш правата си. Преди всичко имаш право да не отговаряш. Ясно?

— Ъхъ.

— Не си задължен да говориш, щом не искаш, но ако решиш да го направиш, всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в съда. Ясно?

— Ъхъ.

— Можеш ли да четеш и да пишеш?

— Мога.

— Добре, прочети тогава това и го подпиши. Тук се казва, че си запознат с правата си.

Уилард подписа. Ози натисна червеното копче на единия от касетофоните.

— Ясно ли ти е, че този касетофон е включен?

— Ъхъ.

— И че днес е сряда, петнайсети май, осем и четирийсет и три сутринта?

— Щом казвате.

— Как ти е цялото име?

— Джеймс Луис Уилард.

— А как ти викат?

— Пийт. Пийт Уилард.

— Адрес?

— Шосе шест, кутия четиринайсет, Лейк Вилидж, Мисисипи.

— Коя улица?

— Бетел Роуд.

— С кого живееш?

— С мама, Ърнестин Уилард. Разведен съм.

— Познаваш ли Били Рей Коб?

Уилард се поколеба и се загледа в краката си. Обувките му бяха останали в килията. Белите му чорапи бяха мръсни и двата големи пръста стърчаха навън. Безопасен въпрос, помисли си той.

— Да, знам го.

— Беше ли вчера с него?

— Ъхъ.

— Къде ходихте?

— На езерото.

— Кога си тръгнахте?

— Към три.

— Каква кола кара?

— Не съм карал.

— С какво превозно средство се придвижихте?

Колебание. Отново насочи внимание към палците си.

— Май няма да говоря.

Ози натисна друго копче и магнитофонът спря. Гласът му излезе някъде издълбоко, когато се обърна към Уилард.

— Бил ли си някога в Парчман?

Уилард поклати глава.

— Знаеш ли колко черни има в Парчман?

Уилард поклати глава.

— Към пет хиляди. А знаеш ли колко бели момчета има там?

— Не.

— Към хиляда.

Уилард отпусна глава на гърдите си. Ози го остави да си помисли малко, после намигна на лейтенант Грифин.

— Случайно да си представяш какво ще направят ония негри на едно бяло момче, дето е изнасилило черно момиченце?

Никакъв ответ.

— Лейтенант Грифин, обяснете на мистър Уилард какво ги чака белите момчета в Парчман.

Грифин се приближи до бюрото на Ози и седна на ръба. Погледна надолу към Уилард.

— Преди около пет години един млад бял мъж в окръг Хелина, по-нататък, в делтата, изнасилил черно момиче. Била на дванайсет години. Чакали го, когато пристигнал в Парчман. Знаели, че пристига. Първата нощ около трийсет черни го вързали върху един бидон от петдесет и пет галона и се изредили върху него. Охраната гледала и се смеела. Няма милост за изнасилваните. Три месеца всяка нощ му се изреждали, а накрая го убили. Намерили го кастриран, натъпкан в бидона.

Уилард се сви, после отметна глава назад и задиша тежко, с поглед към тавана.

— Виж какво, Пийт — рече Ози. — Нас не ни е до теб. Трябва ни Коб. Дебна го това момче, откакто е излязъл от Парчман. Много съм му набрал. Ако ни помогнеш да го уличим, аз пък ще се опитам да помогна на теб, доколкото мога. Нищо не ти обещавам, но двамата с прокурора плътно работим заедно. Помогни ми да го тикна в ареста Коб и аз ще ти помогна пред прокурора. Просто ни разкажи какво се случи.

— Искам адвокат — рече Уилард.

Ози отпусна глава и изпъшка.

— Какво ще ти помогне адвокатът бе, Пийт? Ще спре негрите да не ти се покачат ли? Аз се опитвам да ти помогна, а ти ми се правиш на умник.

— Синко, по-добре послушай шерифа. Той се мъчи да ти спаси живота — рече услужливо Грифин.

— Имаш изгледи да се откачиш само с няколко години в нашия затвор — добави Рейди.

— По-безопасно е от Парчман — включи се и Пратър.

— Избирай, Пийт — отсече Ози. — Да ти видят сметката в Парчман или да полежиш тук. Дори може да помисля дали после да не те минем за благонадежден, ако се държиш както трябва.