Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— AU SECOURS! 46 46 На помощ (фр.). — Б. пр. — извика пазачът.

Тя грабна ключа от рамката и го пъхна в джоба си заедно с ултравиолетовото фенерче. Обърна се и видя, че Груар отчаяно продължава да се опитва да се свърже с някого по радиостанцията. Отстъпваше към изхода, без да изпуска от мушка Лангдън.

— Au secours! — отново опита Груар. Пращене.

„Няма връзка.“ Софи си спомни, че туристите с мобилни телефони често се ядосваха, че не могат да се обадят в родината си и да се похвалят, че в момента се намират пред Мона Лиза. Извънредните алармени кабели в стените не позволяваха клетъчната връзка. Пазачът бързо закрачи към изхода и Софи разбра, че трябва незабавно да направи нещо.

Погледна голямата картина, зад която се бе вмъкнала, и видя, че Леонардо да Винчи за втори път тази нощ ще й се притече на помощ.

„Още няколко метра“ — каза си Груар.

— Arrêtez! Ou je la détruis! 47 47 Стой! Иначе ще я унищожа! (фр.) — Б. пр. — отекна в отсрещния край на залата гласът на жената.

Груар погледна натам и замръзна.

— Mon dieu, non! 48 48 Боже мой, недейте! (фр.). — Б. пр.

В червеникавия сумрак пазачът видя, че тя наистина е повдигнала картината от кабелите и я е поставила на пода пред себе си. Платното я скриваше изцяло. Първата реакция на Груар беше удивление, че алармата не се е задействала, но разбира се, сензорите трябваше да се пренастроят. „Какво прави тя?!“

Когато разбра, кръвта му се вледени.

Платното започна да се издува в средата, деликатните очертания на Мадоната, младенеца Иисус и Йоан Кръстител се изкривиха.

— Non! — парализиран от ужас, изкрещя Груар. Жената натискаше с коляно платното отзад. — Non!

Той насочи пистолета си срещу нея, ала мигновено осъзна, че не може да стреля. Макар и от платно, тази картина бе непробиваема — имаше броня за шест милиона долара.

„Не мога да прострелям творба на Леонардо!“

— Оставете пистолета и радиостанцията на пода, иначе ще пробия картината с коляно — спокойно нареди жената. — Мисля, че знаете как би се почувствал дядо ми от това.

На Груар му се зави свят.

— Моля ви… недейте. Това е Мадоната на скалите! — Той пусна пистолета и радиостанцията и вдигна ръце над главата си.

— Благодаря — каза жената. — А сега направете точно каквото ви кажа и всичко ще приключи благополучно.

Пулсът на Лангдън оглушително биеше в ушите му. Двамата със Софи тичаха надолу по аварийното стълбище. И двамата мълчаха, откакто бяха оставили разтреперания пазач да лежи в Salle des Etats. Пистолетът му беше в ръката на професора и той нямаше търпение да се избави от него. Оръжието му тежеше и го чувстваше опасно чуждо.

Робърт прескачаше по две стъпала наведнъж и се чудеше дали Софи има представа колко ценна картина е щяла да унищожи. Изборът на творбата му се струваше странно уместен от гледна точка на последните събития. Също като Мона Лиза, този шедьовър бе известен сред изкуствоведите с множеството си скрити езически символи.

— Избра скъп заложник — подхвърли той.

— Мадоната на скалите — отвърна Софи. — Но не съм я избрала аз, а дядо ми. Беше ми оставил нещичко зад картината.

Лангдън сепнато я погледна.

— Какво?! Но как разбра зад коя картина го е оставил?

— „На нас като дилемата“. Мадоната на скалите. — Тя тържествуващо се усмихна. — Първите две загадки ми убегнаха, Робърт. Нямах намерение да пропусна и третата.

— Те са мъртви! — изпелтечи в слушалката сестра Биел. Оставяше съобщение на телефонен секретар. — Моля ви, обадете се! Всички са мъртви!

Първите три телефонни номера в списъка дадоха ужасяващи резултати — истерична вдовица, детектив, окъснял на местопрестъпление, и свещеник, утешаващ опечалено семейство. И тримата бяха мъртви. А сега се обаждаше на четвъртия и последен номер — който трябваше да набере само в случай, че първите три не отговарят. Ала това беше просто телефонен секретар. Не се споменаваше име, просто й предлагаха да остави съобщение.

— Плочата на пода е разбита! — умолително каза тя. — Другите трима са мъртви!

Сестра Биел не знаеше кои са четиримата мъже, но частните телефонни номера от плика под леглото й трябваше да се използват при едно-единствено условие.

„Ако плочата на пода някога бъде разбита, смятайте, че висшият ешелон е унищожен — бе й обяснил безликият пратеник. — Един от нас е бил изправен пред смъртна опасност и е бил принуден да каже отчаяна лъжа. Обадете се на телефонните номера. Предупредете другите. Не ни проваляйте.“