Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Гол, само по набедреник, Сила уви расото около края на железния свещник. После се прицели в средата на плочата и я удари с импровизирания таран. Приглушен екот. Камъкът не се счупи. Втори удар, отново последван от глух екот, ала този път придружен от пукнатина. При третия опит плочата най-после се счупи и парчетата пропаднаха в кухината под пода.

„Скривалище!“

Той бързо извади останалите мраморни късове от отвора и надникна вътре. Кръвта бучеше в ушите му. Сила протегна голата си бяла ръка и бръкна в дупката.

Отначало не напипа нищо. Подът на тайника беше гол, гладък камък. После провря ръка по-дълбоко под Линията на розата и докосна нещо! Дебела каменна плоча. Здраво я хвана за ръба и внимателно я измъкна. Когато се изправи и разгледа находката си, установи, че държи грубо изсечен камък с гравирани думи. За миг се почувства като съвременен Мойсей.

Когато прочете надписа обаче, се изненада. Бе очаквал ключовият камък да е карта или сложна поредица от упътвания, може би дори кодирани. Само че този надпис беше извънредно прост.

Иов 38: 11.

Стих от Библията? Той се смая от дяволската простота. Тайното местонахождение на онова, което търсеха, се разкриваше в стих от Библията? Братята не се спираха пред нищо, за да се подиграят с вярващите!

„Иов. Трийсет и осма глава. Единайсети стих.“

Въпреки че не помнеше наизуст точното съдържание на единадесети стих, знаеше, че в Книга на Иова се разказва за човек, чиято вяра в Бог устояла на многократни изпитания. „Подходящо“ — едва сдържайки обзелото го вълнение, си помисли той.

Албиносът погледна през рамо, проследи лъскавата Линия на розата и не успя да сдържи усмивката си. Върху позлатена стойка на олтара беше поставена огромна, подвързана в кожа Библия.

Скрита в хора, сестра Биел трепереше. Само допреди секунди бе готова да избяга и да изпълни заповедта, когато мъжът изведнъж беше съблякъл расото си. Видът на алабастровобялата му плът я изпълни с ужас и смайване. Широкият му блед гръб бе покрит с кървавочервени рани. Въпреки разстоянието беше ясно, че се пресни. „Този човек е бил безмилостно шибан с камшик!“

Монахинята видя и кървавия ремък на бедрото му. Раната под него кървеше. „Що за Бог би искал такива телесни наказания?“ Сестра Биел знаеше, че никога не ще може да проумее ритуалите на Opus Dei. Ала в момента това изобщо не я интересуваше. „Opus Dei търси ключовия камък.“ Нямаше представа откъде са узнали за него, макар да разбираше, че няма време за разсъждения.

Окървавеният монах безшумно облече расото си и притиснал безценната си находка към гърдите си, тръгна към олтара. Към Библията.

Затаила дъх, сестра Биел се втурна по коридора към жилището си. Застана на четири крака, бръкна под дървената рамка на леглото и извади запечатания плик, който криеше там от години.

Разкъса го, намери четири парижки телефонни номера и разтреперана, започна да ги набира.

Сила остави каменната плоча на олтара и нетърпеливо се наведе над подвързаната с кожа Библия. Дългите му бели пръсти обилно се потяха, докато прелистваше страниците. Най-после намери Книга на Иова и я отвори на трийсет и осма глава. Докато прокарваше показалец по текста, предвкусваше думите, които щеше да прочете. „Те ще ни отведат до целта!“

Стигна до единадесети стих и го прочете. Важната му част се състоеше само от седем думи. Смутен, Сила ги препрочете. Усещаше, че нещо ужасно се е объркало. Стихът гласеше просто: Дотука ще дойдеш и няма да преминуваш.

Застанал до проснатия си по очи пленник пред Мона Лиза, пазачът Клод Груар кипеше от гняв. „Тоя скапаняк е убил Жак Сониер!“ Груар и неговите колеги бяха обичали уредника като баща.

Страшно му се искаше да натисне спусъка и да простреля Робърт Лангдън в гърба. Като старши пазач, Груар бе един от неколцината служители от охраната на Лувъра, които носеха оръжие. Напомни си обаче, че смъртта ще е милостиво избавление за американеца в сравнение с нещастието да бъде разпитан от Безу Фаш и да попадне във френски затвор.

Пазачът свали радиостанцията от колана си и се опита да повика подкрепление. Чуваше само пращене. Сложната електронна охранителна техника в тази зала винаги смущаваше радиовръзката между пазачите. „Трябва да отида при вратата.“ Като продължаваше да се цели в Лангдън, Груар бавно заотстъпва към изхода. На третата крачка видя нещо, което го накара да се закове на мястото си.

„Какво е това, по дяволите?!“