Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Дядо ми е бил тук — каза Софи, приклекна на няма и три метра от Мона Лиза и насочи ултравиолетовото фенерче към паркета.

Лангдън отначало не забеляза нищо. Когато се наведе до нея, видя капчици засъхнала течност, която луминесцираше. „Мастило?“ Внезапно си спомни за какво се използва ултравиолетовата светлина. „Кръв.“ Целият настръхна. Софи имаше право. Преди да умре Жак Сониер наистина бе идвал при Мона Лиза.

— Не може да е дошъл без причина — промълви младата жена и се изправи. — Сигурна съм, че ми е оставил тук съобщение. — Тя бързо направи оставащите няколко крачки до портрета, насочи лъча на фенерчето към пода и го раздвижи насам-натам.

— Тук няма нищо!

В този момент Лангдън зърна бледолилаво сияние върху предпазното стъкло пред Мона Лиза. Хвана Софи за китката и бавно вдигна фенерчето към самата картина.

И двамата се вцепениха.

На стъклото се появиха четири думи, написани точно върху лицето на Джокондата.

Седнал на бюрото на Сониер, лейтенант Коле смаяно притисна слушалката към ухото си. „Вярно ли чух баш?“

— Калъп сапун ли? Но откъде Лангдън може да е научил за проследяващия чип?

— От Софи Нево — отвърна капитанът. — Тя му е казала.

— Какво?! Защо?

— Адски основателен въпрос, обаче току-що чух запис, който потвърждава, че го е предупредила.

Коле онемя. Какво си е мислила Нево? Фаш имаше доказателство, че Софи се е намесила в ужилваща операция на ЦУКП? Софи Нево не само щеше да бъде уволнена, но и щеше да иде в затвора.

— Но, господин капитан… тогава къде е Лангдън?

— Не се ли е задействала нова аларма в музея?

— Не.

— И никой не е излизал от Голямата галерия?

— Не. Поставихме на пост един служител от охраната на Лувъра. Както наредихте.

— Значи Лангдън още трябва да е в Голямата галерия.

— Вътре ли? Но какво прави там?

— Въоръжен ли е служителят от охраната на Лувъра?

— Да, той е старши пазач.

— Прати го вътре — заповяда Фаш. — Не можем да се върнем толкова бързо, а не искам Лангдън да избяга. — Капитанът замълча за миг. — И кажи на пазача, че агент Нево сигурно е вътре с него.

— Агент Нево нали си тръгна…

— Ти видя ли я?

— Не, господин капитан, но…

— Всъщност никой не я е видял. Видели са я само да влиза.

Дързостта на Софи Нево порази Коле. „Тя е още в сградата?!“

— Заемете се с проблема — нареди Фаш. — Искам когато пристигна, Лангдън и Нево да са задържани.

Когато камионът продължи по пътя си, капитан Фаш събра хората си. Робърт Лангдън не се бе оказал лесна плячка и тъй като агент Нево му помагаше, може би щеше да е по-трудно да го притиснат в ъгъла, отколкото очакваха.

Фаш реши да не рискува.

Обмисли положението и заповяда на половината. си хора да се върнат в Лувъра. Другата половина прати да завардят единственото място в Париж, където Робърт Лангдън можеше да намери сигурно убежище.

Застанал в Salle des Etats, Лангдън удивено зяпаше четирите думи, които сияеха върху плексигласа. Текстът сякаш висеше във въздуха и хвърляше неравна сянка върху загадъчната усмивка на Мона Лиза.

— Орденът — промълви той. — Това доказва, че дядо ти е бил член на братството!

Софи го погледна объркано.

— Нима разбираш надписа?

— Абсолютно — отвърна Робърт. Мислите му препускаха. — Това е завоалиран израз на една от основните философии на Ордена!

Софи озадачено се вторачи в светещото послание, написано върху лицето на Джокондата. НА НАС КАТО ДИЛЕМАТА

— Софи, традицията на Ордена за увековечаване на култа към Богинята-майка се основава на вярването, че могъщите мъже в ранната християнска църква измамили света, като разпространявали лъжи против женското начало, наклонили везните в полза на мъжкото и така решили дилемата на вярващите.

Младата жена мълчаливо се взираше в думите.

— Орденът вярва, че папа Константин и неговите наследници успешно покръстили света в патриархалното християнство за сметка на матриархалното езичество с помощта на пропагандна война, която демонизирала свещената женственост и завинаги прогонила Богинята-майка от съвременната религия.

Изражението на Софи продължаваше да е неуверено.

— Дядо ми ме е пратил тук, за да прочета този надпис. Сигурно се е опитвал да ми каже нещо повече .

Лангдън я разбра. „Тя си мисли, че това е друг код.“ Не можеше веднага да определи дали в посланието има скрит смисъл. Все още го вълнуваше дръзката яснота на първото му значение.