Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Въпреки това мнозина изкуствоведи подозираха, че преклонението на Леонардо пред Мона Лиза не е свързано с нейното художествено съвършенство. Всъщност тя представляваше изненадващо обикновен портрет в стил сфумато. Почитта на художника към тази творба, твърдяха някои, произлизала от нещо много по-дълбоко: послание, скрито под пластовете боя. Мона Лиза бе една от най-големите художествени шеги. Нейните многобройни двусмислици и закачливи алюзии бяха разкрити в повечето истории на изкуството и все пак, колкото и да беше невероятно, публиката продължаваше да смята усмивката й за голяма загадка.

„Абсолютно никаква загадка — докато се приближаваше и наблюдаваше изплуващите бледи очертания на картината, си помисли Лангдън. — Абсолютно никаква загадка.“

Съвсем наскоро Робърт бе споделил тайната на Мона Лиза с доста необичайна група — десетина затворници от окръжния затвор в Есекс. Малкият му семинар се провеждаше в рамките на харвардската програма за образоване на затворниците — „Култура за осъдени“, както обичаха да я наричат неговите колеги.

Изправен до шрайбпроектора в тъмната затворническа библиотека, Лангдън беше разкрил тайната на Мона Лиза пред групата изненадващо заинтригувани мъже — необразовани, но интелигентни.

— Може би забелязвате, че фонът зад лицето й не е равен — като се приближи до прожектираната на стената репродукция на картината, каза професорът й посочи явното несъответствие. — Леонардо е нарисувал линията на хоризонта отляво по-ниско, отколкото отдясно.

— Преебал ли се е? — попита един от затворниците. Лангдън се подсмихна.

— Не. Това не му се е случвало често. Всъщност така Леонардо е изиграл един трик. Като е нарисувал пейзажа отляво по-нисък, той е направил Мона Лиза да изглежда много по-едра отляво, отколкото отдясно. Исторически концепциите за мъжкото и женското начало имат свои страни — лявата е женска, дясната е мъжка. Тъй като бил голям почитател на женското начало, Леонардо направил Мона Лиза да изглежда по-величествена отляво , отколкото отдясно.

— Чувал съм, че е бил педеруга — обади се един дребен мъж с брада катинарче.

Лангдън потръпна.

— Историците обикновено не се изразяват точно така, но да, Леонардо е бил хомосексуалист.

— Затуй ли се е занимавал с всичките тия женски истории?

— Всъщност Леонардо търсел равновесието между мъжкото и женското. Вярвал, че човешката душа не може да е просветена, ако не притежава едновременно мъжки и женски елементи.

— Искаш да кажеш мацета с пишки! — подвикна някой.

Това предизвика бурен смях. Лангдън си помисли дали да не обясни етимологията на думата „хермафродит“ и нейните връзки с Хермес и Афродита, ала нещо му подсказа, че тази публика няма да реагира нормално.

— Ей, доктор Лангфорд — обади се един мускулест мъжага. — Вярно ли е, че Мона Лиза била картина на Леонардо в женски дрехи? Чувал съм, че било така.

— Напълно е възможно — отвърна професорът. — Леонардо е бил шегаджия и компютърният анализ на Мона Лиза и автопортретите на художника потвърждава някои изненадващи прилики в лицата им. Каквото и да е целял Леонардо, Мона Лиза не е нито мъж, нито жена. Тя носи скрито послание за двуполовост. Някой от вас чувал ли е за египетския бог Амон?

— Да, по дяволите! — каза здравенякът. — Богът на мъжката плодовитост!

Лангдън се смая.

— Така пише на всяка кутия с кондоми „АМОН“ — ухили се мъжагата. — Отпред е нарисуван човек с глава на коч и пише, че бил египетският бог на плодородието.

Професорът не познаваше тази марка презервативи, но точността на производителите го зарадва.

— Браво. Амон наистина е бил изобразяван като мъж с глава на овен. И знаете ли коя е неговата партньорка? Египетската богиня на плодородието?

Въпросът бе посрещнат с няколко секунди мълчание.

— Изида — каза Лангдън и взе маркера за фолио. — Имаме бога на мъжкото начало Амон. — Той написа името. — И богинята Изида. Сега ще ви транслитерирам нейната пиктограма… а тя е… Л’ИЗА.

Лангдън престана да пише и се отдръпна назад от шрайбпроектора.

АМОН Л’ИЗА

— Да ви говори нещо? — попита той.

— Мона Лиза… мама му стара — ахна някой. Робърт кимна.

— Господа, лицето на Мона Лиза не само изглежда двуполово, но и името й е анаграма на божествения съюз между мъжкото и женското начало. И тъкмо това , приятели, е малката тайна на Леонардо, причина за многозначителната усмивка на Джокондата.