Дан Браун: Шестото клеймо

Най-голямата научноизследователска лаборатория на света — швейцарският Conseil europeen pour la recherche nucleaire (ЦЕРН) — неотдавна успя да получи първите частици антиматерия. Антиматерията се различава от физическата материя само по това, че е изградена от частици, чиито електрически заряди са противоположни на зарядите на нормалната материя.

Антиматерията е най-мощният известен енергиен източник. Тя освобождава енергия със стопроцентова ефикасност (ефикасността на ядрения синтез е 1.5%). Антиматерията не замърсява околната среда, не отделя радиация и само една капчица може да осигури енергия на Ню Йорк за цял ден.

Но има една уловка…

Антиматерията е изключително нестабилна. Тя се възпламенява при контакт с абсолютно всичко… дори с въздух. Един грам антиматерия съдържа енергията на двадесеткилотонна ядрена бомба — като бомбата, хвърлена над Хирошима.

Доскоро антиматерия се създаваше в съвсем малки количества (по няколко атома). Но ЦЕРН направи пробив със своя нов антипротонен децелератор — съвършено устройство, което обещава да произвежда много по-големи количества антиматерия.

Очертава се един въпрос: дали това изключително летливо вещество ще спаси света, или ще се използва за създаване на още по-смъртоносно оръжие?

Описанията на произведения на изкуството, тунели и сгради в Рим са реални (както и точните им местонахождения). Те все още могат да се видят.

Братството на илюминатите също е истинско.

Физикът Леонардо Ветра усети мирис на горяща плът, разбра, че е неговата, и ужасено се вторачи в надвесилата се над него тъмна фигура.

— Какво искате?

— La chiave — отговори му дрезгавият глас. — Паролата.

— Но… аз не…

Мъчителят още по-силно натисна нажежения до бяло предмет към гърдите на Ветра. Плътта му зацвъртя. Ученият извика от болка.

— Няма парола! — усещаше, че изпада в несвяст.

Другият гневно го погледна.

— Ne avero paura. Тъкмо от това се боях.

Ветра се мъчеше да остане в съзнание, ала мракът го обгръщаше. Единствената му утеха беше, че мъчителят му няма да получи онова, за което е дошъл. След миг обаче фигурата извади нож и го доближи до лицето на Ветра. Острието увисна във въздуха. Внимателно. Хирургически.

— За Бога! — изкрещя Ветра. Но вече бе късно.

Високо по стъпалата на пирамидата в Гиза една млада жена се засмя и извика надолу:

— Побързай, Робърт! Знаех си, че трябва да се омъжа за някой по-млад! — Усмивката й беше вълшебна.

Той се мъчеше да не изостава, ала краката му се бяха вкаменили.

— Почакай. Моля те…

Докато се изкачваше, зрението му се замъгли. Ушите му пищяха. „Трябва да я настигна!“ Но когато отново погледна нагоре, жената бе изчезнала. На нейно място стоеше старец с гнили зъби. Старецът се втренчи в него и сви устни в самотна гримаса. После нададе мъчителен вик, който отекна в пустинята.

Робърт Лангдън се събуди от кошмара си. Телефонът до леглото му звънеше. Замаян, той вдигна слушалката.

— Ало?

— Търся Робърт Лангдън — разнесе се мъжки глас.

Лангдън седна и се опита да проясни мислите си.

— Да, аз съм… — Той присви очи, за да види дигиталния си часовник. 05:18.

— Веднага трябва да се срещнем.

— Кой се обажда?

— Казвам се Максимилиан Кьолер. Занимавам се с ядрена физика.

— С какво? — Лангдън едва фокусираше погледа си. — Сигурен ли сте, че разговаряте с когото трябва?

— Вие сте професор по религиозна иконография в Харвардския университет. Написали сте три книги по символика и…