Дан Браун: Шестото клеймо

Дъхът му секна. Все едно го беше блъснал камион. Не вярваше на очите си. Той отново завъртя листа, прочете надписа в правилната посока, после пак наопаки.

— Илюминати — прошепна Лангдън.

Зашеметен, професорът се строполи на един стол. След малко погледът му попадна върху мигащата червена лампичка на факсмашината. Човекът, който му беше пратил този факс, все още бе на линията… и чакаше да разговарят.

Лангдън дълго се взира в мигащата светлина. После с трепереща ръка вдигна слушалката.

— Сега успях ли да привлека вниманието ви? — попита мъжът.

— Да, господине, определено. Ще ми обясните ли за какво става дума?

— Първия път се опитах да го направя. — Гласът звучеше сковано, механично. — Аз съм физик. Ръководя научноизследователска лаборатория. Имаме убийство. Сам видяхте трупа.

— Как ме открихте? — Лангдън все още не можеше да се съсредоточи. Мислите му постоянно се връщаха към факса.

— Вече ви казах. По интернет. От сайта на книга ви „Изкуството на илюминатите“.

Лангдън се опита да се съсредоточи. Книгата му бе почти неизвестна в общите литературни кръгове, но беше направила впечатление в Мрежата. Въпреки това Кьолер го лъжеше.

— Телефонът ми не е посочен на интернет страницата — възрази професорът. — Сигурен съм.

— В лабораторията имам хора, които са майстори да намират информация в Мрежата.

Лангдън продължаваше да е скептичен.

— Като че ли във вашата лаборатория знаете много за Мрежата.

— Естествено — отвърна мъжът. — Ние я създадохме.

Нещо в гласа му подсказваше, че не се шегува.

— Трябва да се срещнем — за кой ли път каза Кьолер. — Въпросът не е за телефон. Лабораторията ми е само на един час полет от Бостън.

Лангдън стоеше в слабо осветения си кабинет и гледаше факса в ръката си. Образът навярно представляваше епиграфската 2 2 Епиграфска, епиграфическа — т.е., отнасяща се за надписи. Бел.Mandor. находка на века; десет години от проучванията му, потвърдени с един-единствен символ.

— Спешно е — настоя физикът.

Лангдън не откъсваше поглед от надписа. „Илюминати“ — продължаваше да го препрочита той. Работата му винаги се бе основавала на символичния еквивалент на вкаменелости — древни документи и исторически сведения, — ала днес държеше образа в ръцете си. В сегашно време. Чувстваше се като палеонтолог, видял жив динозавър.

— Позволих си волността да пратя самолет да ви вземе — каза Кьолер. — Ще пристигне в Бостън след двайсет минути.

Лангдън усети, че устата му пресъхва. „Един час полет…“

— Моля да ми простите нахалството — продължи физикът. — Имам нужда от вас тук.

Лангдън отново погледна факса — черно-бяло потвърждение на древен мит. Значението на това откритие го плашеше. Той разсеяно вдигна очи към еркерния прозорец. Между брезите в задния двор се процеждаха първите лъчи на зората, но утрото изглеждаше малко по-различно. Обзет от странна смесица от страх и радостна възбуда, Лангдън разбираше, че няма избор.

— Печелите — отвърна той. — Кажете ми къде да чакам самолета.

На хиляди километри оттам се срещнаха двама мъже. Стаята беше тъмна. Средновековна. Каменна.

— Benvenuto 3 3 „Добре дошъл.“ (ит.). — Б.пр. — седнал в сенките, каза главният. — Успя ли?

— Si — потвърди тъмната фигура. — Perfettamente 4 4 „Да. Напълно.“ (ит.). — Б.пр. . — Думите му бяха твърди като каменните стени.

— И няма да има съмнение кой е виновен, така ли?

— Никакво.

— Отлично. Носиш ли каквото поисках?

Очите на убиеца проблеснаха, черни като нефт. Той извади тежко електррнно устройство и го остави на масата.

Мъжът в сенките изглеждаше доволен.

— Справи се много добре.

— Чест е да служиш на братството — отвърна убиецът.

— Скоро ще започне втората фаза. Почини си. Довечера ще променим света.

Автомобилът на Робърт Лангдън, сааб 900S, мина през тунела „Калахан“ и излезе откъм източната страна на бостънското пристанище, близо до летище „Логан“. Професорът стигна Ейвиейшън Роуд и зави наляво покрай старата сграда на „Истърн Еърлайнс“. На по-малко от триста метра в мрака се издигаше хангар, на чиято стена бе изписана голяма четворка. Той спря на паркинга и слезе от колата.

Иззад сградата се появи кръглолик мъж в сив пилотски гащеризон.

— Робърт Лангдън? — извика той. Гласът му звучеше дружелюбно. Лангдън не успя да разбере откъде е акцентът му.