Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Тази нощ криптографката в нея не можеше да не изпита уважение към ефикасността, с която дядо й бе използвал елементарен код, за да свърже двама абсолютни непознати — Софи Нево и Робърт Лангдън. Въпросът беше защо .

За съжаление, Софи усещаше по озадаченото му изражение, че американецът също като нея няма представа защо дядо й ги е събрал.

— Трябвало е да се срещнете с дядо ми — каза тя. — По какъв повод?

Лангдън изглеждаше искрено смутен.

— Неговата секретарка уреди срещата и не посочи конкретна причина. Пък и аз не я попитах. Реших, че е чул за лекцията ми върху езическата иконография във френските катедрали, темата го е заинтригувала и си е казал, че ще е интересно да се срещнем на по чаша.

Това обяснение не й се струваше правдоподобно. Връзката не бе убедителна. Дядо й знаеше повече за езическата иконография от всички на земята. Нещо повече, той беше изключително затворен човек и едва ли би си бъбрил с някакъв американски професор, освен ако нямаше важна причина.

Софи дълбоко си пое дъх и продължи:

— Дядо ми следобед ми се обади и ми каза, че двамата сме се намирали в голяма опасност. Това говори ли ви нещо?

Лангдън загрижено я погледна със сините си очи.

— Не, но като се има предвид какво се е случило…

Тя кимна. Като се имаха предвид събитията от тази нощ, щеше да е глупачка да не се страхува. Младата жена уморено се запъти към прозореца от дебело стъкло в дъното на тоалетната и мълчаливо надзърна през мрежата от алармени проводници. Бяха нависоко — поне на дванадесетина метра.

Софи въздъхна, вдигна очи и ги плъзна по поразителния парижки изглед. Наляво оттатък Сена се издигаше осветената Айфелова кула. Право напред се намираше Триумфалната арка. А надясно, високо на монмартърския склон, се очертаваше изящният арабесков купол на Сакре Кьор, чийто бял полиран камък лъщеше над града като бляскав храм.

Само един тесен тротоар отделяше парижката магистрала Плас дю Карусел от външната стена на най-западния край на крилото „Денон“, където се намираха в момента. Долу пъплеше обичайният нощен керван от камиони. Фаровете им сякаш подигравателно й намигаха.

— Не знам какво да кажа — рече Лангдън и се приближи до нея. — Дядо ви явно се е опитвал да ни съобщи нещо. Съжалявам, че не мога да ви помогна.

Доловила искрено съжаление в дълбокия глас на американеца, тя се обърна. Въпреки собствените си проблеми той очевидно искаше да й помогне. „Учителят в него“ — помисли си Софи, която беше прочела материалите на ЦУКП за основния им заподозрян. Той бе учен и неведението определено не му допадаше. „Имаме нещо общо“ — каза си младата жена.

Като криптографка, Софи си вадеше хляба с търсене на смисъл в привидно безсмислени данни. И сега. предполагаше, че независимо дали го знае, Робърт Лангдън притежава нужната й информация. „Принцесо Софи, намери Робърт Лангдън.“ Съобщението на дядо й не можеше да е по-ясно. Имаше нужда от още време с Лангдън. Време за размисъл. Време, за да разнищи тази загадка. За съжаление, времето изтичаше.

Тя го погледна и направи единствения ход, за който се сещаше.

— Безу Фаш всеки момент ще ви арестува. Мога да ви измъкна от музея. Но трябва да действаме веднага.

Американецът се ококори.

— Искате да избягам ли?

— Това е най-разумното, което можете да направите. Ако позволите на Фаш да ви задържи, ще прекарате седмици във френски затвор, докато ЦУКП и американското посолство се препират кой съд да се заеме с вашия случай. Но ако се измъкнете оттук и се доберете до вашето посолство, правителството на Съединените щати ще може да защитава правата ви, докато двамата с вас докажем, че нямате нищо общо с това убийство.

Лангдън изобщо не изглеждаше убеден.

— В никакъв случай! Фаш е поставил въоръжена охрана на всеки изход! Даже да успеем да избягаме, без да ни застрелят, така само ще ме помислят за виновен. Трябва да кажете на Фаш, че съобщението на пода е било за вас и че моето име не е там като обвинение.

— Непременно ще го направя, но след като стигнете в американското посолство — припряно отвърна Софи. — То е на около километър оттук, а колата ми е паркирана пред музея. Не разбирате ли, че така много по-лесно ще се справим с Фаш? Той си е поставил за цел да докаже, че сте виновен. Отложи ареста ви само защото се надяваше наблюдението да подкрепи заключенията му.

— Точно така. Например моето бягство !

Мобилният телефон на Софи внезапно завибрира. „Сигурно е Фаш.“ Тя бръкна в джоба на пуловера си и го изключи.