Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Коле озадачено наблюдаваше екрана. Мигащата точка стигна до прозореца и после направи нещо напълно неочаквано. Излезе извън сградата.

„Какво става? — зачуди се той. — Да не би Лангдън да се е измъкнал на перваза или…“

— Господи! — Лейтенантът скочи, защото точката се стрелна надалеч от Лувъра. Сигналът сякаш потрепери за миг и спря на десет метра от сградата.

Коле бързо пренастрои глобалната проследяваща система и видя точното местоположение на сигнала. Той вече не се движеше.

Намираше се точно в средата на Плас дю Карусел. Лангдън беше скочил.

Фаш тичаше в Голямата галерия.

— Той е скочил! — викаше Коле. — Сигналът е на Плас дю Карусел! През прозореца на тоалетната! И изобщо не помръдва! Господи, Лангдън се е самоубил!

Фаш чуваше думите по радиостанцията, ала те минаваха покрай него. Продължаваше да тича. Коридорът му се струваше безкраен. Подмина трупа на Сониер и се насочи към параваните в отсрещния край на крилото „Денон“. Алармата се усилваше.

— Чакайте! — отново изкънтя по радиостанцията гласът на Коле. — Движи се! Господи, жив е!

Фаш затича още по-бързо. С всяка следваща крачка проклинаше дължината на галерията.

— Лангдън стана! — продължаваше да вика Коле. — Тича по Карусел. Чакайте… Движи се прекалено бързо!

Капитанът стигна при параваните, провря се между тях, видя вратата на тоалетната и се втурна натам. Радиостанцията вече едва се чуваше от звъна на алармата.

— Трябва да е в кола! Мисля, че е в кола! Не мога…

Фаш с насочен напред пистолет най-после влетя в мъжката тоалетна и думите на Коле бяха заглушени от алармата. Той потрепери от пронизителния звън и се огледа.

Кабинките бяха празни. В тоалетната нямаше никого. Очите му незабавно се стрелнаха към разбития прозорец в дъното на помещението. Капитанът тичешком се приближи и надзърна навън. Лангдън не се виждаше. Фаш не можеше да си представи, че някой ще рискува да скочи от такава височина. Определено щеше да пострада.

Алармата най-после спря и той отново чу гласа на Коле.

— … движи се на юг… по-бързо… прекосява Сена по Пон дю Карусел!

Фаш се обърна наляво. Единственото превозно средство по Пон дю Карусел беше грамаден камион с ремарке, който се отдалечаваше на юг от Лувъра. Каросерията на камиона беше покрита с найлоново платнище, напомнящо на гигантски хамак. Капитанът потръпна. Само преди секунди камионът навярно бе спрял на червен светофар точно под прозореца на тоалетната.

„Безумен риск“ — каза си Фаш. Американецът нямаше как да е знаел какво кара камионът под платнището. Ами ако бе стомана? Или цимент? Или боклук? Скок от дванадесет метра? Това беше лудост.

— Точката завива! — извика Коле. — Завива надясно по Порт де Сен Пер!

Естествено камионът бе прекосил моста, намаляваше скоростта и завиваше надясно но Порт де Сен Пер. После изчезна зад ъгъла. Коле вече се свързваше по радиостанцията с агентите, изтегляше ги от Лувъра и ги пращаше с полицейските коли след камиона, като през цялото време съобщаваше маршрута му като някакъв странен репортаж.

Фаш знаеше, че хората му ще обкръжат камиона за минути. Лангдън не можеше да избяга. Прибра оръжието си, излезе от тоалетната и повика Коле.

— Докарай колата ми. Искам да присъствам на ареста.

Докато тичаше по Голямата галерия,. капитанът се питаше дали американецът е останал жив след падането. Не че имаше значение. „Лангдън избяга. Значи е виновен.“

Лангдън и Софи стояха в мрака на Голямата галерия само на десетина метра от тоалетната, притиснали гърбове към един от няколкото големи паравани. Едва бяха успели да се скрият преди Фаш да профучи покрай тях.

Последните шестдесет секунди бяха като в мъгла. Робърт отказа да избяга — заяви, че не e извършил престъплението. Софи започна да разглежда стъклото на прозореца и вградената в него алармена мрежа. После надзърна навън, сякаш за да прецени височината.

— С малко прицелване можете да се измъкнете оттук — каза тя.

„Какво прицелване?“ Професорът тревожно погледна през прозореца.

Към кръстовището долу се приближаваше грамаден камион с ремарке. Върху каросерията хлабаво беше опънато синьо найлоново платнище. Лангдън се надяваше, че Софи не си мисли да го накара да скочи.

— Софи, не мога да скоча….

— Дайте ми чипа.

Озадачен, той бръкна в джоба си и извади миниатюрния метален диск. Младата жена го грабна, бързо отиде при мивката, взе сапуна, постави чипа отгоре му и силно го натисна в сапуна. Когато дискът потъна в меката повърхност, тя запуши дупката с още сапун.