Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Тя се поколеба.

— О, не, разбира се. Ще ви чакам в задната част на черквата.

Сила постави меката си, но тежка десница върху рамото й и я погледна.

— Сестро, изпитвам угризение, че ви събудих. Не мога да искам от вас да будувате заради мен. Моля, върнете се в леглото си. Мога и сам да се насладя на този храм и после ще си тръгна.

На лицето й се изписа тревога.

— Сигурен ли сте, че няма да се чувствате изоставен?

— В никакъв случай. Човек трябва да се моли сам.

— Както желаете.

Сила свали ръката си от рамото й.

— Приятен сън, сестро. Бог с вас.

— Бог с вас. — Сестра Биел тръгна към стълбището. — Моля ви, здраво затворете вратата на излизане.

— Непременно. — Той я проследи с поглед, докато не изчезна. После се обърна и коленичи до първия ред. Ремъкът се впи в крака му.

„Господи, в Твое име извършвам това дело…“

Приклекнала в сенките на хора високо над олтара, сестра Биел безшумно надничаше през перилата и наблюдаваше коленичилия монах. Внезапно промъкналият се в душата й страх й пречеше да стои неподвижно. За миг се зачуди дали този загадъчен посетител не е врагът, за когото я бяха предупредили и дали тази нощ ще трябва да изпълни получената преди много години заповед. Реши да остане в мрака и да следи всеки негов ход.

Лангдън и Софи напуснаха тъмното си скривалище и закрачиха по пустата Голяма галерия към аварийния изход. Професорът се опитваше да разгадае нова загадка. Последният аспект на тази мистерия го изпълваше с огромна тревога: „Капитанът от криминалната полиция иска несправедливо да ме обвини в убийство“.

— Смятате ли, че е възможно Фаш да е написал посланието на пода? — прошепна той.

Софи изобщо не се обърна към него.

— Невъзможно.

Робърт не беше толкова сигурен.

— Изглежда, много му се иска да ме изкара виновен. Може да е решил, че името ми на пода ще придаде убедителност на обвинението.

— Ами прогресията на Фибоначи? Ами инициалите? Символиката, свързана с Леонардо и Богинята-майка? Няма начин да не го е направил дядо ми.

Лангдън знаеше, че е права. Символиката на уликите прекалено точно си пасваше — пентаграмата, Витрувианският човек, да Винчи, Богинята-майка и дори прогресията на Фибоначи. „Съгласуван символичен контекст“, както се изразяваха специалистите по иконография. Всичко бе взаимосвързано.

— А и следобедното му телефонно обаждане — прибави Софи. — Той каза, че трябвало да ми съобщи нещо. Сигурна съм, че с посланието си в Лувъра е направил последен опит да ми разкрие нещо важно, нещо, което е смятал, че вие можете да ми помогнете да разбера.

Робърт се намръщи. „И древна ода лично… за лимона!“ Искаше му се да може да разбере посланието и заради Софи, и заради самия себе си. Откакто беше видял тези тайнствени думи, нещата определено се бяха влошили. Лъжливият му скок през прозореца на тоалетната; ни най-малко нямаше да подобри мнението на Фаш за него. Кой знае защо, се съмняваше, че капитанът от френската полиция ще види шегата в преследването и арестуването на калъп сапун.

— Изходът е наблизо — каза Софи.

— Мислите ли, че има вероятност числата от посланието на дядо ви да крият ключа за разбирането на другите редове? — Веднъж Лангдън беше работил върху няколко средновековни ръкописа с епиграфски шифри, някои редове от които бяха съдържали ключове за разшифроването на останалите.

— Цяла нощ мисля за числата. Сборове, частни, произведения. Не виждам нищо. Математически числата са подредени случайно. Криптографска безсмислица.

— И все пак всички принадлежат към прогресия на Фибоначи. Това не може да е съвпадение.

— Не е. Дядо ми е използвал числа на Фибоначи, за да ми остави още един знак — освен че е написал посланието на английски, заел е позата на любимото ми произведение на изкуството и е нарисувал пентаграма върху корема си. С всичко това просто е искал да привлече вниманието ми.

— Пентаграмата говори ли ви нещо?

— Да. Нямах възможност да ви обясня, но когато бях тийнейджърка, пентаграмата беше специален знак между мен и дядо ми. Често играехме за развлечение таро и моята указателна карта винаги се оказваше от пентаграмите. Сигурна съм, че дядо подреждаше колодата, но пентаграмите станаха наша малка шега.

Лангдън се вледени. „Играли са таро?“ Средновековната италианска игра на карти толкова изобилстваше на скрита еретична символика, че Лангдън й бе посветил цяла глава в новия си ръкопис. Двадесет и двете карти носеха имена като „Владетелката“, „Царицата“ и „Звездата“. Първоначално таро беше създадено като средство за предаване на забранени от Църквата идеологии. Днес мистичните свойства на играта се прилагаха от съвременните гадатели.