Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Майтапите се, нали? — обади се някой от студентите. — „Тайната вечеря“ е за Христос!

Лангдън му намигна.

— Символите са скрити на такива места, каквито изобщо не подозирате.

— Хайде — прошепна Софи. — Какво ви става? Почти стигнахме. Бързо!

Лангдън вдигна поглед и се почувства така, сякаш излиза от гъста мъгла. Разбра, че е спрял по средата на стълбището, вцепенен от внезапно хрумналото му откритие, „И древна ода лично… за лимона!“ Софи го гледаше от по-долните стъпала, „Не може да е толкова просто“ — каза си той. Но знаеше, че е точно така.

В сърцето на Лувъра… докато в главата му се рояха мисли за фи и Леонардо, Робърт Лангдън внезапно и неочаквано беше разшифровал кода на Сониер.

— „И древна ода лично… за лимона!“ — цитира той. — Съвсем елементарен код!

„Код ли?“ Софи спря на стъпалата под него и смутено го погледна. Цяла нощ беше мислила за тези думи и не бе открила код. Особено елементарен.

— Сама го казахте. — Гласът му трепереше от вълнение. — Числата на Фибоначи имат смисъл само в съответния ред. Иначе са математическа безсмислица.

Софи нямаше представа за какво говори американецът. „Числата на Фибоначи ли? — Беше сигурна, че единственото им предназначение е било да осигурят участието на криптографския отдел. — Нима означават нещо?“ Тя бръкна в джоба си, извади снимката и отново разгледа посланието на дядо си.

13-3-2-21-1-1-8-5

И древна ода лично…

за лимона!

„Какво могат да означават числата?“

— Прогресията на Фибоначи е ключ — каза Лангдън и взе разпечатката от ръката й. — Числата показват как да разшифроваме останалата част от посланието. Той е написал прогресията, за да ни обясни как да приложим същата концепция към текста. „И древна ода лично… за лимона!“ Тези редове не означават нищо. Това просто са безредно разбъркани букви .

Софи имаше нужда само от миг, за да схване обяснението на професора, и то й се стори смехотворно просто.

— Значи смятате, че това послание е… une anagramme, така ли? — зяпна го тя. — Като игрословиците във вестниците ли?

Робърт виждаше изписалия се на лицето й скептицизъм и определено я разбираше. Малцина знаеха, че макар анаграмите да бяха често срещано съвременно развлечение, тяхната свещена символика има богата история. Анаграмите бяха сериозно застъпени в мистичното учение на Кабалата — буквите на ивритските думи се разбъркваха, за да се получат нови значения. Френските крале през Ренесанса до такава степен били убедени в магическата сила на анаграмите, че назначавали придворни майстори на анаграми, за да им помагат да взимат по-правилни решения, като анализират думите от важни документи. Древните бяха наричали образуването на анаграми „ars magna“ — „велико изкуство“.

Лангдън погледна Софи и очите им се срещнаха.

— Значението на посланието през цялото време е било под носа ни — дядо ви ни е оставил предостатъчно податки, за да го разберем.

Без да каже нищо повече, той извади химикалка от джоба на сакото си и подреди по нов начин буквите от всеки ред.

И древна ода лично… за лимона!

Беше анаграма на…

Леонардо да Винчи… Мона Лиза!

Мона Лиза. Софи забрави, че тъкмо се е канила да напусне Лувъра.

Смайването й от анаграмата можеше да се сравни единствено със срама й, че не е успяла да разшифрова посланието. Опитът й в сложния криптоанализ я беше подвел да пренебрегне простите игрословици — и все пак тя знаеше, че е трябвало да се досети. В крайна сметка бе достатъчно опитна с анаграмите — особено на английски. Навремето дядо й често беше играл на анаграми с нея, за да подобри английския й правопис.

— Нямам представа как дядо ви е измислил толкова сложна анаграма в миговете преди да умре — втренчен в разпечатката, каза Лангдън.

Софи знаеше обяснението и това я накара да се почувства още по-зле. „Трябваше да се сетя!“ Спомни си, че като младеж, дядо й — любител на игрословиците и изобразителното изкуство — се забавлявал с анаграми на прочути шедьоври.

— Дядо ми сигурно отдавна е измислил анаграмата с Мона Лиза. — Тя вдигна очи към професора. „И тази нощ е бил принуден да я използва като импровизиран код.“ Гласът на дядо й се беше разнесъл от гроба с вледеняваща прецизност.

Леонардо да Винчи. Мона Лиза.

Нямаше представа защо последните му думи към нея се отнасят за знаменитата картина, но се сещаше само за една възможност. Крайно обезпокоителна.

„Това не са последните му думи…“