Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Подаде сапуна на Лангдън и измъкна тежкото кошче за боклук изпод мивката. Преди Робърт да успее да възрази, Софи се втурна към прозореца, хванала кошчето пред себе си като таран. Стъклото се пръсна на безброй парчета.

Над тях зазвъняха пронизителни аларми.

— Дайте ми сапуна! — едва успя да ги надвика тя. Лангдън пъхна калъпа в ръката й.

Софи погледна през счупения прозорец към спрелия под тях камион. Целта бе доста голяма — огромно неподвижно платнище — и се намираше на по-малко от три метра от сградата. Преди светофарът да светне зелено, тя дълбоко си пое дъх и хвърли сапуна в нощта.

Сапунът полетя към камиона, улучи платнището и се плъзна по него. В следващия миг камионът потегли.

— Моите поздравления — каза Софи и го помъкна към вратата. — Току-що избягахте от Лувъра.

Двамата се измъкнаха от тоалетната и потънаха в сенките тъкмо когато Фаш мина покрай тях. Алармата спря и Лангдън чу сирените на колите, които се отдалечаваха от Лувъра. „Полицейско преселение.“ Фаш също беше отпрашил и сега Голямата галерия пустееше.

— На петдесетина метра оттук има аварийно стълбище — рече Софи. — Охраната напусна района и вече можем да се измъкнем.

Робърт реши тази нощ да не казва нищо повече. Софи Нево очевидно бе много по-умна от него.

Казват, че катедралата „Св. Сулпиций“ имала най-странната история от всички сгради в Париж. Тя е построена върху развалините на древен храм на египетската богиня Изида и архитектурният й план до сантиметри повтаря този на Нотър Дам. В този храм са били кръстени маркиз дьо Сад и Бодлер, там се е венчал Виктор Юго. Свързаната с него духовна семинария има най-добре документираната неортодоксална история и някога е била място за срещи на множество тайни братства.

Тази нощ в огромния наос на „Св. Сулпиций“ цареше мъртвешка тишина и единственият признак на живот беше слабият аромат на тамян, останал от вечерната меса. Сила долавяше неестественост в поведението на сестра Биел. Това не го изненадваше. Бе свикнал хората да не се чувстват спокойно в негово присъствие.

— Вие сте американец — каза тя.

— Роден съм във Франция — отвърна албиносът. — Подстригаха ме в Испания и сега уча в Съединените щати.

Сестра Биел кимна. Беше дребна жена със спокойни очи.

— И никога не сте виждали „Свети Сулпиций“, така ли?

— Разбирам, че това само по себе си е грях.

— Денем храмът е по-красив.

— Убеден съм. Въпреки това съм ви благодарен, че ми давате тази възможност.

— Свещеникът настоя. Явно имате влиятелни приятели.

„Нямаш си и представа“ — помисли си Сила.

Докато следваше сестра Биел по централната пътека, Сила се изненада от аскетичната обстановка. За разлика от Нотър Дам с неговите пъстри фрески, позлатен олтар и топло дърво, „Св. Сулпиций“ беше строг и студен и напомняше голотата на испанските катедрали. Поради липсата на украса храмът изглеждаше още по-просторен и когато погледна нагоре към високия свод, той си представи, че стои под корпуса на грамаден преобърнат кораб.

„Подходящ образ“ — каза си Сила. Корабът на братството завинаги щеше да бъде преобърнат. Обзе го нетърпение да почне работа и му се прииска сестра Биел да го остави сам. Лесно можеше да се справи с дребната женица, ала се бе заклел да не прилага сила, ако не е абсолютно необходимо. „Тя е духовно лице и не е виновна, че братството е използвало нейната катедрала, за да скрие ключовия си камък. Не бива да бъде наказвана за чужди грехове.“

— Много ми е неудобно, сестро, че са ви събудили заради мен.

— Не се безпокойте. Нали сте в Париж за кратко. Непременно трябва да видите „Свети Сулпиций“. Интересът ви към катедралата архитектурен ли е, или по-скоро е исторически?

— Всъщност, сестро, интересът ми е духовен.

Тя мило се засмя.

— Това е ясно и без да го споменавате. Просто се чудех откъде да започна обиколката ви.

Погледът на Сила се насочи към олтара.

— Не е необходимо да ме развеждате. Бяхте повече от любезна. Мога да разгледам черквата и сам.

— Няма проблем. И без това съм будна.

Сила спря. Бяха стигнали до първия ред пейки, само на четири-пет метра от олтара. Той завъртя масивното си туловище към дребната жена и усети, че монахинята потръпва, когато срещна червените му очи.

— Надявам се да не ви прозвучи грубо, сестро, но не съм свикнал просто да влизам в Божи дом и да го обикалям. Имате ли нещо против да остана сам и да се помоля преди да разгледам катедралата?