Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Обземаха го все по-силни опасения. „Да погледна в левия си джоб ли?“ Звучеше му като някакъв евтин циркаджийски номер.

— Просто погледнете.

Озадачен, Робърт бръкна в левия джоб на туидовото си сако — онзи, който никога не използваше. Опипа го и не откри нищо. „А ти какво очакваше, по дяволите?“ Зачуди се дали Софи в края на краищата наистина не е побъркана. После пръстите му внезапно докоснаха нещо. Малко и твърдо. Той го стисна, извади го и смаяно го зяпна. Метален диск с форма на копче, голям колкото батерия за часовник. Никога не беше виждал такова нещо.

— Какво е?…

— Проследяващ чип — отвърна младата жена. — Постоянно предава местонахождението ви на сателит за глобално определяне на местонахождението, от който ЦУКП може да получава данни. Използваме ги, за да следим хора. Дава точност от половин метър във всяка точка от света. Държат ви на електронна каишка. Агентът, който ви е взел от хотела, ви го е пъхнал в джоба преди да напуснете стаята си.

Лангдън мислено се върна в хотела… набързо беше взел душ, бе се облякъл, агентът от ЦУКП любезно му беше подържал туидовото сако. „Навън е хладно, господин Лангдън — бе казал той. — Парижката пролет не е като във вашите песни.“ Робърт му беше благодарил и си бе облякъл сакото.

Софи го наблюдаваше със зелените си очи.

— Не ви казах за проследяващия чип долу, защото не исках да бръкнете в джоба си пред Фаш. Той няма откъде да знае, че сте го намерили.

Лангдън нямаше представа какво да й отговори.

— Следят ви с проследяващата система, защото си мислят, че може да избягате. — Тя замълча за миг. — Всъщност се надяват да избягате — така обвинението им ще е по-убедително.

— Защо да бягам?! — попита професорът. — Невинен съм!

— Фаш не смята така.

Робърт гневно се запъти към кошчето за боклук, за да изхвърли проследяващия чип.

— Не! — Софи го хвана за ръката и го спря. — Оставете го в джоба си. Ако го изхвърлите, сигналът ще престане да се движи и ще разберат, че сте го открили. Единствената причина Фаш да ви остави сам е, че може да ви следи. Ако установи, че сте наясно какво прави… — Младата полицайка измъкна металния диск от пръстите му и го пъхна обратно в джоба на сакото му. — Чипът ще остане във вас. Поне за момента.

Лангдън се обърка.

— Защо Фаш смята, че съм убил Жак Сониер?

— Има доста убедително основание да ви подозира. — Софи се усмихна. — Още не сте видели една от уликите. Фаш грижливо я крие от вас.

Американецът я зяпна.

— Спомняте ли си трите реда от текста, който Сониер е написал на пода?

Лангдън кимна. Цифрите и думите се бяха отпечатали в ума му. Софи понижи глас и зашепна.

— За съжаление не сте видели цялото съобщение. Имало е четвърти ред, който Фаш е снимал и преди да дойдете, го е изтрил.

Макар да знаеше, че разтворимото мастило на луминесцентния маркер лесно може да се изтрие, професорът нямаше представа защо Фаш е унищожил веществено доказателство.

— Фаш не е искал да знаете за последния ред от съобщението — поясни Софи. — Поне докато не свърши с вас.

Извади от джоба на пуловера си компютърна разпечатка на снимка и я разгъна.

— Хората на капитана пратиха по електронен път снимки от местопрестъплението в криптографския отдел с надеждата, че ще успеем да разгадаем съобщението на Сониер. Това е снимка на целия текст. — Младата жена му подаде листа.

Беше снимка отблизо на светещото съобщение върху паркета. Последният ред го връхлетя като ритник в корема.

13-3-2-21-1-1-8-5

И древна ода лично…

за лимона!

P.S. Намерете Робърт Лангдън

Няколко секунди професорът смаяно зяпаше снимката. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Подът на тоалетната сякаш се наклони под краката му. „Сониер е оставил послепис с моето име?“ И в най-безумните си кошмари нямаше да е в състояние да проумее защо.

— Сега разбирате ли защо Фаш ви повика тук и защо сте основен заподозрян? — попита Софи.

В момента Лангдън разбираше само защо Фаш бе реагирал толкова самодоволно, когато той беше предположил, че Сониер би трябвало да напише името на убиеца си.

„Намерете Робърт Лангдън.“

— Защо Сониер е написал този послеслов? — Смущението му се смени с гняв. — Защо ми е да убивам Жак Сониер?

— Фаш още не е открил мотива, но записаше целия ви разговор с надеждата да се издадете.

Лангдън отвори уста, ала от нея не излезе нито дума.

— Снабден е с миниатюрен параболичен микрофон — поясни Софи. — Той е свързан с предавател в джоба му, който излъчва сигнала до командния пункт.