Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Господин капитан, числовият ред, който държите, случайно е една от най-известните математически прогресии в историята — с опасна предизвикателност отвърна тя.

Фаш изобщо не бе подозирал, че съществуват математически прогресии, които могат да се нарекат „известни“, и определено не му допадаше безцеремонният й тон.

— Това е прогресия на Фибоначи — заяви младата жена и кимна към листа в ръката на капитана. — Прогресия, в която всяко число е равно на сбора от двете предишни.

Полицаят разгледа числата. Наистина, всяко от тях беше равно на сбора от двете предишни, и все пак не можеше да си представи какво отношение има всичко това към смъртта на Сониер.

— Леонардо Фибоначи е математик от тринайсети век, създател на този числов ред. Не може да има никакво съмнение, че всички числа, които Сониер е написал на пода, представляват прочутата прогресия на Фибоначи.

Фаш я изгледа.

— Добре, щом не може да е съвпадение, кажете ми защо го е направил Жак Сониер. Какво е искал да каже? Какво означава това?

Тя сви рамене.

— Абсолютно нищо. Точно това е въпросът. Просто криптографска шега. Все едно да вземеш думите от известно стихотворение и да ги разбъркаш, за да видиш дали някой ще се сети какво общо има помежду им.

Фаш заплашително пристъпи напред и доближи лицето си на сантиметри от нейното.

— Надявам се да имате по-задоволително обяснение от това.

Мекото лице на Софи стана изненадващо сурово.

— Като се има предвид какво залагате тази нощ, господин капитан, реших, че ще искате да знаете, че Жак Сониер може би си е играл игрички с вас. Явно не искате. Ще уведомя директора на криптографския отдел, че вече не се нуждаете от нашите услуги.

И се обърна и си тръгна.

Фаш смаяно гледаше как изчезва в мрака. Побъркала ли се беше? Софи Нево току-що бе извършила le suicide professionnel. 31 31 Професионално самоубийство (фр.) — Б. пр.

Капитанът се обърна към Лангдън, който продължаваше напрегнато да слуша телефонното съобщение. Изражението му беше още по-загрижено отпреди. „Американското посолство.“ Безу Фаш презираше много неща… ала малко от тях пораждаха в него такъв гняв, с какъвто го изпълваше американското посолство.

Фаш и посланикът редовно кръстосваха шпаги по въпроси от общ интерес — обичайното им бойно поле бе отношението към гостуващи американци. ЦУКП почти ежедневно арестуваше американски студенти, дошли по международен обмен, за притежаване на наркотици, американски бизнесмени за склоняване към проституция на малолетни, американски туристи за кражби в магазини или унищожаване на частна собственост. По закон американското посолство можеше да се намесва и да екстрадира виновните граждани в Съединените щати, където само ги пошляпваха по ръката.

И посолството винаги го правеше.

Фаш го наричаше „L’emasculation de la police judiciaire“ 32 32 Скопяване на криминалната полиция (фр.) — Б. пр. . Неотдавна в „Пари Мач“ бяха публикували карикатура, изобразяваща капитана като полицейско куче, което се опитваше да захапе американски престъпник, но не можеше, тъй като беше завързано с верига за американското посолство.

„Не и тази нощ — каза си Фаш. — Заложено е прекалено много.“

Робърт Лангдън затвори телефона. Изглеждаше зле.

— Всичко наред ли е? — попита французинът. Професорът измъчено поклати глава.

„Лоша новина от родината“ — помисли си Фаш. Докато взимаше мобилния си телефон, забеляза, че Лангдън се е изпотил.

— Катастрофа — запелтечи Робърт и го погледна със странно изражение. — Един приятел… — Той се поколеба. — Още сутринта трябва да хвана самолет за Щатите.

Фаш не се съмняваше, че изписалият се на лицето на Лангдън ужас е искрен, и все пак долавяше и друго чувство, сякаш в очите му внезапно бе проблеснал страх.

— Съжалявам — вперил поглед в него, каза капитанът. — Искате ли да седнете? — И посочи една от пейките в галерията.

Лангдън разсеяно кимна и направи няколко крачки към пейката. После спря. Изглеждаше все по-объркан.

— Трябва да отида до тоалетната.

Фаш се намръщи, но се постара да не го покаже.

— До тоалетната? Разбира се. Добре е да си починем за няколко минути. — Той махна с ръка натам, откъдето бяха дошли. — Тоалетните са към кабинета на уредника.

Професорът се поколеба и посочи към отсрещния край на Голямата галерия.

— Там… там има по-близка тоалетна.

Американецът имаше право. Голямата галерия свършваше с две тоалетни.

— Да дойда ли с вас?