Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Лангдън поклати глава и закрачи натам.

— Няма нужда.

Фаш не заподскача от радост при мисълта, че Лангдън ще отиде сам до дъното на коридора, но знаеше, че единственият изход е в отсрещния край — решетката, под която се бяха проврели. Френските противопожарни правила изискваха няколко аварийни стълбища за толкова голямо пространство, но вратите им задействаха аларми и се охраняваха отвън от агенти на ЦУКП. Професорът не можеше да излезе през тях без знанието на Фаш.

— Ще отскоча за малко до кабинета на господин Сониер — каза той. — Потърсете ме там. Трябва да обсъдим още някои неща.

Лангдън мълчаливо махна с ръка и потъна в мрака.

Фаш се обърна и ядосано се отдалечи в обратната посока. Стигна до решетката, промуши се под нея, излезе от Голямата галерия, забърза по коридора, влетя в кабинета на уредника и изрева:

— Кой е разрешил на Софи Нево да влезе в сградата?!

— Тя е казала на охраната, че е разшифровала кода — отговори му Коле.

Фаш се огледа.

— Тя отиде ли си?

— Не е ли с вас?

— Тръгна си. — Капитанът погледна мрачния коридор. Софи очевидно не се беше отбила да си побъбри с другите полицаи.

За миг си помисли дали да не се свърже по радиостанцията с охраната и да нареди да спрат Софи и да я домъкнат в кабинета. После се отказа. Обаждаше се гордостта му… искаше последната дума да е негова. Тази нощ достатъчно се беше разсейвал.

„По-късно ще се занимая с агент Нево“ — каза си той. Нямаше търпение да я уволни.

Изхвърли Софи от мислите си и за миг се вторачи в рицаря върху бюрото на Сониер. След това се обърна към техника.

— Следите ли го?

Мъжът отсечено кимна и завъртя лаптопа към него. Червената точка ясно се виждаше на хоризонталния план и ритмично мигаше в стая с надпис „TOILETTES PUBLIQUES“. 33 33 Обществени тоалетни (фр.). — Б. пр.

— Добре. — Фаш запали цигара и тръгна към вратата. — Трябва да се обадя по телефона. Гледайте Лангдън да не отиде някъде другаде, освен в тоалетната.

На Робърт Лангдън му се струваше, че се побърква. Телефонното съобщение на Софи звучеше в главата му. В дъното на коридора светеха знаци с международните символи за тоалетни и го насочваха през лабиринта от разделителни паравани с италиански графики, които скриваха тоалетните от поглед.

Влезе в мъжката тоалетна и включи осветлението. Нямаше никого.

Отиде при мивката и си наплиска лицето, за да дойде на себе си. Силните флуоресцентни лампи се отразяваха в белите плочки. Миришеше на амоняк. Докато се бършеше, вратата зад него изскърца и Лангдън рязко се обърна. Софи Нево влезе в тоалетната. В зелените й очи блестеше страх.

— Слава Богу, че дойдохте. Нямаме много време.

Професорът стоеше до мивките и озадачено зяпаше криптографката от ЦУКП. Само преди няколко минути бе изслушал телефонното й съобщение и си беше помислил, че сигурно е побъркана. И все пак, колкото повече го слушаше, толкова повече му се струваше, че Софи Нево говори сериозно. „Не реагирайте на това съобщение. Просто спокойно го изслушайте. В момента се намирате в опасност. Стриктно изпълнете инструкциите ми.“ Обзет от неувереност, той бе решил да постъпи както го съветваше Софи и да каже на Фаш, че съобщението се отнася за ранен приятел в родината. После беше поискал да отиде до тоалетната.

И сега Софи стоеше пред него. На флуоресцентната светлина Лангдън изненадано видя колко меки са всъщност чертите й. Само погледът й беше остър. За момент той си представи многопластов портрет на Реноар… забулен, ала отчетливо ясен, с дързост, която някак си запазва обгръщащата я тайнственост.

— Исках да ви предупредя, господин Лангдън… — започна тя и отново дълбоко си пое дъх, — че сте sous surveillance cachée. Под тайно наблюдение. — Гласът й отекваше в облицованите с плочки стени и звучеше някак глухо.

— Но… защо? — попита Робърт. Софи вече му беше обяснила по телефона, ала той искаше да го чуе лично от нея.

— Защото сте главният заподозрян на Фаш — отвърна тя и пристъпи към него.

Лангдън бе подготвен за тези думи и все пак му прозвучаха напълно абсурдно. Според нея тази нощ го бяха повикали в Лувъра не като специалист по символика, а като заподозрян и в момента той беше обект на един от любимите методи за разпит на ЦУКП — surveillance cachée, ловка измама, при която полицията спокойно канеше заподозрения на местопрестъплението и го разпитваше с надеждата да допусне грешка от нервност.

— Погледнете в левия джоб на сакото си — каза Софи. — Ще намерите доказателство, че ви следят.